За лятното четене

Четенето на книжки през лятото съществува от много време като неща „задължително”. Поне така съдя от досадата, с която всеки възрастен човек си спомня за това лятно четене. То има своята цел. Често обаче не я казваме на учениците.

1. Лятното четене осигурява незабравяне на способността за четене – колкото и да не ви се вярва три месеца са много време и особено за учениците в начален курс е изключително важно да забравят КАК СЕ ЧЕТЕ.

2.Лятното четене осигурява предварителна нагласа на учениците за особеностите на дадена епоха – ако човек прочете всички неща, препоръчани за 9. Клас през лятото, със сигурност през учебната година ще му е по-лесно да разбира особеностите на старогръцката поетика, на начина, по който са създавани текстовете, ще може да прави връзки между произведенията и т.н. Лятното четене е предварително, общо четене.

3.Лятното четене осигурява запознатост със сюжета на големите произведения в проза. Каквото и да правите няма как да запознаете учениците в 6. клас с цялостния сюжет на „Под игото”. От вас като учители се изисква подробно да коментирате само 2 глави – тази за последния учебен ден и вълненията на Рада Госпожина и тази за това как се е правило театрално представление през епохата на Възраждането. Цялата революционност, рязане на глави, ходене в зимните виелици, черешовите топчета и т.н. могат да останат да тънат в неизвестност до 11.клас или завинаги, ако не съществуваше лятното четене.

4.Лятното четене предотвратява загубата на ритъм на работа – знаете, че обикновено не само трябва да прочетете някакви книги, но трябва и да попълните страницата в него в читателския дневник. Това тренира писането, подполага ангажираност през лятото (или в последните 5 дни преди началото на учебната година, когато учениците се сещат, че „госпожата ще се кара, ако не съм си попълнил дневника”).

Това са целите. Ако учениците ни ги знаят може би по-лесно ще могат да преценят каква част от работата ще свършат и дали ще им е тя полезна.

А иначе като човек и учител, аз предпочитам учениците ми да четат и това да им създава положителна нагласа към книгата, която ще им остане за цял живот, пред това заради „задължителния списък” да намразят четенето во веки.