За нишката в преподаването

В училище има две неща, които постоянно си взаимодействат – едното е преподаването, а другото е ученето.  Това, че учителят е преподал нещо не означава, че учениците са го научили, затова е редно да се обърне повече внимание на това как чрез преподаването децата да научат повече и ние, като преподаватели, да сме сигурни в това научаване. И забравете за въпроса „Разбрахте ли?”. Ясно? (това също не е уместно J)

Планирането на една учебна година започва най-често с изваждане от кашони или от рафтовете с книги на учебниците за класа, на който ще преподавате. Не знам дали с времето и рутината това се променя, но аз преди всяка учебна година си мисля за това какви ученици ще влязат в класната ми стая и какво трябва да направя аз, за да съм им полезна, като балансирам между това, което ТРЯБВА да преподам и личното ми разбиране за начина, по който това трябва да се случи.

Вълшебството в планирането на една учебна година е в нишката, свързващото нещо. То е уникално за всеки клас, за всяка паралелка, за всеки випуск.

Но да започнем от това КАКВО трябва да се свърже. От една страна, имаме т.нар. академични цели – нещата, които според учебните програми за всеки клас учениците трябва да знаят в края на годината. Това са едни много дълги таблици с объркващо, особено за новобранци, разпределение на графите. Особеност на  учебното съдържание специално по БЕЛ е това, че стандартите често са циклични,т.е. едно и също нещо, напр. тропите и фигурите на езика, се учи в няколко различни класа, като от учениците се изисква някакво надграждане на умението за тяхното разпознаване, за оценяване на ефекта от използването им и т.н. Т.е. учителят трябва малко или много да има поглед над всички учебни програми по БЕЛ между 1 и 12 клас, за да знае къде да постави акцент в конкретния клас, т.е. кое е това нещо, което задължително трябва да им остане като знание или умение, което или ще им трябва много,много в следващия клас или никога повече няма да го учат и ако не го разберат в конкретния клас, след това просто ще завършат средно образование без него. За да запазите фокуса си като млади преподаватели, аз ви предлагам да се опитате да  изберете 1-2 неща от учебната програма, които да са изключително ценни за вашите ученици и да се опитате да организирате учебния процес към това останалите учебни цели да минават през тези 1-2 неща.

Давам пример: В пети клас учениците учат как се пишат различни видове съчинения описания – на обекти, на природни явления и т.н. В начален курс също са се занимавали с това, но пети клас е мястото, което е отредено за задълбочаване на уменията им да описват. Това е ценно умение за живота, защото много често ни се налага да опишем или дреха, която ни харесва, или актьор, който ни е впечатлил, или домашния си любимец…Описанието води до възпитаване във вглеждането в детайла. А това вглеждане е полезно в горен курс, когато от учениците се очаква да извеждат смисъл от дребни постъпки на героите или от начина, по който са натрупани епитетите към някое явление. Чрез съчинението описание можете да преподадете трудната разлика за петокласниците (а и не само за тях) между прилагателно и наречие, да упражните глаголните времена, някои видове местоимения, начините на свързване на изреченията, може да правите синтактичен разбор, защото описанието предполага използването на множество второстепенни части на изречението, които се изучават именно в пети клас.

Освен академичните цели е добре да имате и идея какво практическо знание, умение или нагласа искате да предадете на учениците си. Това от една страна означава да демонстрирате тези нагласи или умения, а от друга страна, означава целенасочено да им показвате КАК да достигнат и те до това „можене”. Отговорът какво да е това нещо, което да дам на учениците ми и то ще им е от полза, се корени в няколко особености:

1.На първо място, вие като учител по БЕЛ, ще сте човекът, с когото учениците ще се срещат най-голям брой часове в пети клас (няма друг предмет с такъв хорариум), т.е. може да се консултирате и с колегите ви, какво е това нещо, което и според тях ще е най-полезно за учениците и да поемете отговорност за развиването му;

2.Второ – трябва да се запитате какво в позицията им в училището е различно от предходната година, напр. пети и осми клас са гранични класове и трябва да помислите от какви нови умения и знания имат нужда учениците, за да се справят с новото си положение, новите си преподаватели, евентуално новите си съученици;

3.Трето – трябва да вземете предвид възрастовите особености  на учениците – кога те имат нужда от себеизява, кога са по-склонни да работят в екип, когато започват да чувстват някакъв тип отговорност към другите, кога трудно разбират сами себе си, защото хормоните са завзели господството над тялото. Лично съм се учудвала колко е голяма разликата между учениците в пети и в шести клас.

Пример за избор и мотивация за едно такова знание/умение/нагласа за петокласници: Учениците в пети клас за пръв път се отделят от класната, която им е преподавала почти всичко в долен курс, била е постоянно на тяхно разположение и е общувала активно с родителите. Попадат в ситуация, в която класната има още 5-6 класа, не може да откликне на всяка тяхна нужда, защото не е постоянно в класната стая, не записва в тефтер до родителите какво е домашното и т.н. И те със сигурност се чувстват по малко изоставени, осиротели и т.н.  Така че най-най-най-важното нещо, което учениците в пети клас трябва да бъдат научени да правят е да организират сами времето и работата си – трябва да могат да се ориентират в колко часа започва часа, да вземат решение за това кога да отидат до тоалетна (петокласници в междучасие са ме питали дали сега е подходящо да отидат до тоалетна, просто защото част от тях не успяват да изградят у себе си такъв тип възможност за преценка и вземане на решение ), да могат да подготвят сами раниците си, да не забравят домашното си (което е следствие и от начина, по който водят тетрадката си и могат ли лесно следобед да се ориентират в нея), да знаят кога имат нужда от допълнителна работа и сами да посещават часовете за консултации, които са задължителни за даване от всички преподаватели (ходенето на консултация често създава у учениците впечатление, че е само ХОДЕНЕ, т.е. че консултирането изисква присъствие и много трудно се приучават, че ако искат да получат нещо от учителите си,трябва да задават въпроси и да са активни в тези допълнителни часове, най-малкото да си носят учебник и тетрадка и да не започват от вратата с „Идвам, защото нищо не разбирам”). Тези умения за организиране от всякакъв порядък могат или да бъдат интегрирани в часовете ви, т.е. вие да организиране записването на плановете на дъската по точно определен начин, който да включва отделни елементи, напр. домашното винаги да стои горе в ляво, а текущото упражнение горе в дясно, или да бъдат възпитавани чрез организацията на класната ви стая – напр. чрез залепяне на интересни статии по конкретната тема по стените, образци на водене на тетрадки, да имате система за обществено поощряване (напр. чрез стена на славата) на хората, които винаги са си записали и изпълнили домашното или да отчитате кои хора най-дълго ще успеят да дойдат на училище без да забравят някоя част от светата троица – тетрадка, учебник и химикал….

И пак на нишката да се върна. Казахме вече, че имаме академични цели (да сме най-добрите в писането на съчинение описание тази година) и имаме цели за развитие на умение/нагласа (да сме най-организираните). Свързващото нещо е това, което ще ви позволи да преведете целите на езика на учениците. Особено, когато са малки. Най-лесният начин да решите как да ги мотивирате е да ги попитате какво харесват, как се забавляват, какво те смятат за ценно, на какви хора се възхищават и заради какви техни качества и т.н. Това се случва най-лесно чрез малка анкета в началото на учебната година (Как да си направите такава ще ви разкажа следващ път).

Намерете нишката, която да е характерна за този конкретен клас, на който преподавате, и направете учебната година не само полезна, но и приятна за учениците и за вас.