За зрелостта в подготовката за зрелостни изпити

Без съмнение е, че децата имат нужда да имат пред себе си не само учители, които да им преподават, но и хора, които да ги мотивират да учат, да ги вдъхновяват като треньори да дават най-доброто от себе си.

Често ми се е случвало учениците да попитат „Добре, бе, гуспоо, туй що трябва да го учим?”. Отговорите могат да са безкрайно много и нещото, което ми прави впечатление е, че често замаскираме нещата и говорим на учениците отвлечени неща в категорията „за да сполучиш”. Специално по отношение на обучението по БЕЛ откровените отговори би трябвало да са:

1. Литературните произведения в учебната програма са подбрани с цел – те не се подбират „за да са интересни”, човек трябва да може сам да прави избор за четива за свободното си време и смятам, че нито един учител по БЕЛ не би отказал да даде препоръка на ученик за книги в дадена категория спрямо индивидуалните му вкусове. Учебната програма е официален документ, изготвен от официалния орган, отговарящ за българското образование – МОН. Целта на това образование е да имаме един необходим общообразователен минимум – това са неща, които ни трябват, за сме сигурни, че хората, които живеят в България, споделят едни и същи ценности и имат основата на т.нар. практическа интелигентност и знаят, че ако скочат от балкона ще паднат на земята, дори и да не са много сигурни що е то гравитация. По отношение на ценностите – обучението по литература е едно от ключовите звена.  Изучаването на конкретни литературни произведения осигурява съпреживяването от всеки човек, минал през българското училище, на еднакви конфликтни, гранични ситуации като бедност, липсваща или недостатъчно ангажирана родина, загуба на близки, любов, ситуации, в които героите са постъпили добре с някой „различен”. И „Немили-недраги” не се изучава самоцелно, за да тормози седмокласниците с десетки непознати за тях думи – изучава се, защото им предоставя модел на  отработване на темата за живота в чужбина – какви са трудностите, какви са мъките, как българите в чужда среда се разбират или не се разбират, какво пазят като спомен, как се грижат за него. Друга книга, която е успявала да жегне душата ми от категорията „тежка чужбина”е „Германия- мръсна приказка” на Виктор Пасков, но тя е оставена за четвърти курс в университета J

2.Способността  да успяваш да правиш добре неща, които не са ти приятни, е важна за цял живот – колкото и да ни се иска като учители да обещаем светло бъдеще на децата, няма как да им гарантираме, че в даден, по-дълъг или по-кратък, период от време няма да им се наложи да правят нещо, което не харесват, намират за безсмислено и тъпо. И според мен нещото, на което трябва да ги научим, е да правят дори това тъпото нещо достатъчно добре – на принципа „ Когато си в Рим, прави като римляните”. Трябва задължително и да им вметнем обаче, че ако смятат, че нещо е наистина тъпо, то тогава трябва да запретнат ръкави и да направят така, че да го променят – да го променят означава да участват в промяната, а не просто да го критикуват. Ако някой смята, че матурата по български език е ненужна, само затормозява децата излишно и т.н. аз смятам, че първо трябва да си я вземе с отличен, а после да направи така, че да измисли и внедри по-ефективен и добър начин за завършване на средно образование