Култура на класната стая

Трудният път на възпитаването в духа на „честната дума“

Съществуват множество народни мъдрости, които ни възпитават, че казаното от някого е важно и с висока стойност от типа – „Казана дума-хвърлен камък“ или изрази като „Държа на думата си“, „Думата ми на две не става“ и т.н.

Нещо, на което много се залага в училище е възпитаване на децата в модела правила-последствия, т.е. когато има някакво правило спазването или неспазването му води до някакви последствия. Има някакви неща, които според мен са отвъд тази практика. Добре е да учим децата на подобна причинно-следствена връзка. Добре е за тях да знаят, че в света има правила и някаква висша сила (в случая – вие), която раздава всемирна справедливост. Но лично на мен ми се иска да се опитаме да направим и крачка в това да обучаваме децата на чест и достойнство, на това, че когато са обещали нещо е въпрос на лично удовлетворение да го спазят, а не да го правят пред страх от външно наказание. Това е по темата за вътрешния и външен локус на контрол.

Моят пръв и, честно казано, не особено успешен опит в тази насока бе една декларация, която помолих учениците си в дванайсти клас да подпишат в началото на една учебна година.

Аз,…………………………………………………………………………………………………………………………………., давам клетвена декларация, че при написване на домашните си работи по български език и литература през учебната 2013/2014 година ще спазвам законовите и морални правила на авторското право и ще цитирам коректно всички източници, които използвам. Запознат съм, че при неспазване на условията по тази декларация, учителят има право да отчете 0 % на предадената от мен работа и да не ме допусне до повишаване на резултата ми за конкретната урочна цел.

 Декларатор:
Тя предизвика не малко въпроси за това дали е задължително да я подпишат. Отговор – не, не е задължително, но смятам, че честните взаимоотношения помежду ни предполагат те да нямат проблем да я подпишат.

Втори въпрос: Ама ние може да я подпишем и пак да не спазваме написаното. Отговор – да, може и да не спазвате подписаното. В декларацията е упоменато какви са последствията при „хващането“ ви.

Трети въпрос: Ама аз няма да преписвам и без да подписвам декларация, на вас за какво ви е този лист. Отговор: защото, когато човек обещае нещо пред друг човек и положи подписа и име си срещу това обещание, то има по-голяма стойност.

Като цяло – труден и дълъг разговор. През учебната година имахме не малко случаи да се връщаме към темата за тези декларации и тяхната стойност. Именно в говоренето за това какво е да сме честни, какво е да заложиш името си като гаранция за нещо, какво е правилно и какво етично намирам смисъла в тези декларации. Те няма магически да накарат учениците да не преписват, няма да елиминират опитите за „минаване по тъч линията“. Но ще им дадат повод за размисъл, ще им дадат отправна точка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s