Текстът е публикуван в сборник от IV международна научно-практическа конференция „Съвременни тенденции за сътрудничество между училището и семейството”, организирана РУ „Ангел Кънчев“
текст на доклада: mlad_uchitel_roditelska_sreshta_doklad
Настоящият доклад ще разгледа един възможен алтернативен начин на провеждане на родителска среща , а именно интегрирането на работата по казуси.
Този инструмент за развиване на умението на ученици да анализират информация, да изграждат хипотези и да се аргументират вече се използва активно в българското училище.
Когато говорим за прилагането му при работа с родители той има следните цели:
1.”Изважда” наяве реални проблеми на конкретните деца.
- Ангажира родителите в училищната общност, тъй като тяхното мнение е взето под внимание.
- Създава среда за дискутиране на правилата и наказанията, които са адекватни според разбиранията на родителите.
- Поставя родителите в „кожата” на ученици чрез демонстриране на техники на работа, които са част от ежедневието на техните деца.
Тъй като според мен едно от най-важните неща за успеха на един клас е елементите, които го изграждат – ученици, учители и родители – да имат обща визия за това що е успех и какви са начините за неговото постигане, в предварителната подготовка бяха включени учениците. Помолих ги да споделят какво в последните две години ги е тревожило в училище и какви конфликтни ситуации са имали/виждали. Четири от тях, които бяха с най-голяма честота на споменаване бяха избрани да бъдат представени на родителите чрез един конкретен (най-пълно описващ) цитат или където се налагаше – чрез два различни. (Приложение 1).
Втори етап бе осъществяването на самата родителска среща, като родителите не знаеха причината за свикването й.
На родителите бе изяснена процедурата, бяха разделени по групи на случаен принцип и получиха комплект с материали за работа, който включваше – казус, инструкция за работа с включени минути за всеки компонент, листове за записване на отговорите/решенията на групите за стратегии за справяне с проблема и стратегии за избягване на проблема (Приложение 2 и 3)
Наблюденията на процеса на работа бяха следните:
1.Родителите бавно и с нежелание смениха местата си и се организираха за работа по групи.
2.Родителите не прочетоха инструкциите за работа.
3.Родителите не започнаха работа по казуса до момента, в който преподавателят не включи на дъската онлайн таймер с обратно броене и звук, които сигнализира край.
4.Дори и след началото на работата по групи, работата не бе фокусирана върху конкретната работа, а придоби характер на споделяне на мисли от общ характер (което доказва нуждата на родителите да бъдат ангажирани и да споделят опит с други родители)
Конкретни резултати от работата по групи не могат да бъдат представени, най –вече поради факта, че представянето на отделните групи повдигна основни въпроси за ролята на класния ръководител в решаването на конфликтни ситуации, за вида наказания в училищния правилник, за честотата на тяхното налагане и отключи редици спомени за „едно време” и какви са били измеренията на взаимното уважение в училище и респектът към учителската фигура.
След края на представянето на становището на групите по подбраните казуси, на родителите беше раздадена анкета за обратна връзка за участието им в родителската среща (Приложение 4). Това заключи цикъла на общата ни работа и родителите бяха освободени.
Изводите от употребата на този инструмент могат да бъдат разделени в две групи – положителни и отрицателни.
Плюсове:
1.Учениците се включват активно в подготовката на родителската среща – създава се доверие между класен ръководител и тях; избягва се страхът им, че на срещата госпожата ще ги „клевЕти”, защото те предварително знаят какво ще се обсъжда, но проблемите им са анонимни, съответно децата се чувстват по-защитени.
2.Родителите са поставени в ситуация, в която им се налага да са активни, а не пасивни, както при традиционната родителска среща.
3.Родителите разбират актуални факти за училищната действителност – чрез четенето и обсъждането на казуси, чрез обглеждането на проблемите от 4 гледни точки и обмисляне на ролята на всяка страна при решаването на конфликта.
4.Подобна родителска среща има относително ясни времеви измерения, което често е проблем на традиционните срещи.
Минуси:
1.Изисква голяма предварителна подготовка и консумативи (разпечатани хендаути, химикали).
2.Родителите са извадени извън зоната си на комфорт, което може да доведе до отказ от изпълнение на задачата.
3.Навлизането в проблематика, която касае конкретни случаи, винаги носи риск от желание за саморазправа, сблъсък на ценности, различна степен на осведоменост на родителите за това, какво се случва в училище.
За да бъде успешно сътрудничеството между семейство и родители, то на първо място трябва да същестува – на ниво родител-родител и на ниво родител-учител. Работата по казуси от реалния и конкретен училищен живот е предпоставка за отваряне на диалога по важни за учениците въпроси, които само общата работа на всички членове на училищната общност, може да реши.
Приложение 1: Казуси
Казус № 1: Интернет и акаунти
„Едно момиче ми проби паролата за facebook и се случиха много лоши неща. Момичето ми беше намерило лични неща (съобщения). Беше писало на други мои роднини и приятели. Беше ми наистина много кофти.”
Казус №2: Неуважение към личната собственост
1.”От средата на април на мен и моят приятел ни взимат и хвърлят, крият, ритат, удрят раниците и якетата. На мен лично ми ги скъсаха. Хората, които ни ги взимаха са всички момчета. Накрая лъжат и ни обиждат.”
2.”Кражба на пари и химикали.”
Казус № 3: Намеса на по-големи ученици в конфликтни ситуации
”Тази година някъде към януари месец се бихме със снежни топки и едно момче стана жертва на „насолване”. Но следващия ден дойде сестра му искайки да говори с момчетата, които са тормозили брат й. Тя беше ядосана, но ние не я приехме на сериозно и се изсмяхме. Тя ме удари, докато се смеех.”
Казус № 4: Неуважение към служителите в училище – помощен персонал и учители
„Един човек от нашия клас всеки ден обижда чистачките. Ако съм на мястото на чистачките бих се почувствал много зле.”
Приложение 2: Начин на работа
I.Работа в група – 19 мин.
1.Прочетете казуса – 1 минута.
2.Помислете сами за 3 минути какви стратегии за избягване на проблема и какви стратегии за справяне с проблема могат да се приложат в конкретния случай от страна на петте изброени засегнати страни.
3.Дебатирайте в рамките на 10 минути в групата идеите си.
4.Запишете на двете бланки съответните си изчистени идеи – постарайте се във всяка колона да има поне по 2 неща. Изберете си презентатор, който да сподели резултатите от работата ви с останалите. Време за работа 5 минути.
- II. Обща работа – 30 мин.
1.Работата по групи трябва да отнеме не повече от 21 мин.
2.Презентиране на стратегиите – по 4 мин. на група.
3.Обсъждане след всяка стратегия – до 3 мин. Някой в групата на обсъжданите материали води записки за новите идеи, преформулиране на старите и т.н.
4.След всички стратегии – 2 мин за нанасяне на записките във формулярите. Предаване на формулярите на г-жа Байчева.
Приложение 3: Таблица, която родителите попълват за стратегии за избягване на проблема/стратегии за справяне с проблема
Роля на родителите | Роля на ученика | Роля на другите ученици | Роля на учителите – преподаващи/кл. ръководител | Роля на училищното ръководство |
|
Приложение 4
Лист за самооценка на работата по време на родителската среща
Твърдение | да | по-скоро да | по-скоро не | не |
1.Уважение | ||||
Дойдох навреме за родителската среща | ||||
Бях изключил звука на мобилния си телефон | ||||
Използвах уважителен език при комуникацията с другите родители | ||||
Слушах активно – в групата и в общата работа | ||||
Вдигах ръка или използвах друг подходящ начин, когато исках да взема думата | ||||
2.Участие | ||||
Участвах активно в груповото обсъждане | ||||
Дадох най-доброто от себе си в груповата работа | ||||
Стоях фокусиран върху поставените задачи в определеното за тях време | ||||
Старах се да споделя мнението си след представянето на другите казуси | ||||
Задавах въпроси – към останалите родители и към учителя, за да изясня неясните ми неща |