Публикуваният текст е на Цветелина Иванова – участник в конкурса за учителски разказ „Предизвикателствата на първите дни в училище“. Г-жа Иванова е преподавател в ПИГ V-VI клас в ОУ „Христо Ботев“, с. Баница, обл.Враца.
Поставеното заглавие и потъмнените изрази в текста са редакторско решение.
Моето предизвикателство започва през 2012 год., когато решавам, че ще уча, за да стана учител. Това е моята детска мечта. Подавам документите си във Великотърновския университет и ме приемат със специалност „Български език и история“.
Започват лекции, реферати, конспекти, презентации и т.н. През същата тази година аз ставам майка за втори път, а първото ми дете тръгва в първи клас. През тези четири години, аз срещам трудности, но и за миг не си мисля да се откажа.
Искам да се развивам в сферата на образованието, да трупам знания, да се усъвършенствам, и го правя. Моята детска мечта става реалност, защото аз вярвам, че усилията, които полагам, ще бъдат възнаградени и както е казва Колин Пауъл:
„Една мечта се превръща в реалност с магия, изисква се много пот, решителност и усилена работа”
Така минават четири години, усилена работа, след което завършвам висшето си образование и започнам работа, като учител, в група за целодневно обучение на V-VI клас в ОУ „Христо Ботев”- село Баница. В училището 90% от учените са от ромски произход. Този факт – че те са роми, никак не ме притеснява. За мен те са като всички останали деца.
Никога няма да забравя първия учебен ден. Всички ученици са празнично настроени и се радват, че имат нова госпожа по занималня. Те ме приемат много топло и започват да ми задават различни въпроси. Този ден за мен е много вълнуващ. Виждам как очите им блестят от радост, а усмивките огрявят лицата им.
След първия учебен ден започваме и същинската работа: писане на домашни, учене на уроци и развлекателни игри. В процес на работа, аз установявам,че учениците се затрудняват при разказването на уроците и писането на домашните. На следващия ден решавам да им направя диктовка. Диктувам кратък текст и вземам тетрадките на учениците за проверка. След проверката на диктовките аз оставам потресена, резултатът е плачевен. Повечето от тях пишат четливо, но допускат много правописни грешки, други пишат всичко слято. Когато четат даден урок, те не осмислят нищо от това, което са прочели – просто механично го четат, без да влагат и капка мисъл.
От този ден нататък разбирам, че тези ученици имат нужда от много внимание. Всеки ден аз започвам да им правя диктовки. Учим уроците на глас, след което им задавам въпроси. От отговорите на въпросите разбирам, че повечето от учениците започват да осмислят това, което четат. Разбира се, аз също им помагам да се изказват правилно и да формулират изреченията при изговарянето.
Постепенно, работата ми с тях започна да има напредък. Учениците започват да се справят с ученето и правописа, чрез старание и много писане. Има и две-три деца, които по трудно усвояват нещата, но макар и бавно, те също напредват.
Това ми струва много усилия, но аз съм удовлетворена от постиженията на моите ученици. Продължавам да работя усилено, защото най-важното предизвикателство и отговорност за мен, като учител, е да развивам умения и знания у учениците, за да станат добри и значими личности.
Предизвикателството пред мен, както и пред всеки друг учител, е една осъзната трудност и същевременно препятствие, което ние срещаме в професионалния си път. Именно в преодоляването му, в разрешаването на едно противоречие се състои усъвършенстването му като учител.
В този смисъл, всяко предизвикателство може да се разглежда като стъпка напред, която отвежда човека на по-високо стъпало в неговото израстване.
mladuchitel.com 