Забелязала съм, че учениците имат навик да задават много въпроси по време на контролно. Смятам, че това е вреден навик, защото насърчава това да не четат условията на задачата и да се опитват сами да решат проблем, който имат с разбирането си. Случва се, разбира се, учителят да не е формулирал напълно ясно дадено условие. Но много по-чести са случаите, когато учениците питат без дори да са дочели докрай инструкцията или, още по-любим случай, -целият клас се изрежда да задава един и същи въпрос.
Такава обстановка на постоянно говорене е неподходяща за фокусиране и за показване на най-доброто, на което са способни на дадено писмено изпитване.
Затова в моите часове важи правилото за петте въпроса. В началото на контролното обяснявам всяка задача по отделно и давам някакви насоки преди да раздам листовете. Когато изпитните материали са вече при децата, целият клас има право само на пет въпроса до края на часа. Всеки отговор се записва на дъската, за да може, ако някой го е пропуснал, да го види в удобно за неговия ритъм на работа време. По този начин се елиминират въпроси от типа „Къде да си напиша името?“, „Да заградя или да подчертая?“, „Ама няма ли два верни отговора на трета задача?“. Учениците си уча преди да вдигнат ръка, за да зададат въпрос, да помислят дали наистина не могат сами да разрешат проблема си и дали случайно вече не съм написала отговора на дъската.
Първите два-три пъти след въвеждане на правилото има мрънкане, има и хора, които продължават да питат очевидни неща, но с времето нещата се регулират и в крайна сметка се достига вариант, в който имам тих и спокоен час и ученици, които внимателно четат условия на задачи и проявяват творчество при затруднения, които намират. Смятам, че е изключително полезно да даваме възможност на учениците да развиват свои умения, които ще им трябват и в живота. На работното им място няма да има учител, който да отговаря на всеки въпрос….
mladuchitel.com 