Конкурс за учителски разказ

„Тя е тази, от която съм взела всичко в моето детство, а сега трябваше да стоя рамо до рамо с нея.“

Публикуваният текст е на Цветелина Тошева – участник в конкурса за учителски разказ „Предизвикателствата на първите дни в училище“. Г-жа Тошева в момента е преподавател в ОУ  „Никола Й.Вапцаров“, с. Селановци, обл. Враца.

Поставеното заглавие и потъмнените изрази в текста са редакторско решение.

Да си млад  учител през 21. век е предизвикателство и изпитание. Учителската професия е една от най-трудните и изисква постоянство и упоритост. Ако можеш да се справиш с предизвикателството да бъдеш учител, значи можеш да се справиш с всичко, с което се захванеш. Излизайки от университета на дипломата ми пише, че имам квалификация „учител по начална и предучилищна педагогика “, но всъщност малко хора подозират какво стои зад тези думи. Аз съм от тези, които напълно съзнателно са избрали тази професия, защото през моя ученически живот съм имала учители, които са оставили трайна диря в съзнанието ми. Но не съм си и представяла с какво мога да се сблъскам. Когато започнах работа в училището, в което аз съм завършила, а колеги ми станаха учителите, които са ме учили, не знаех какво ще се случи с мен и дали ще ми хареса тази професия. Помня как в първия учебен ден видях своите деца и моята класна Йорданка Петрова, която сега стоеше редом с мен и ми вдъхваше доверие.

В началото се чувствах странно, защото не познавах повечето деца, но след като ги опознах, видях, че повечето са възпитани. Разбира се, имаше и такива, които редовно подлагаха търпението ми на изпитание. Много се притеснявах дали ще се разбирам с човека до мен. Тя е тази, от която съм взела всичко в моето детство, а сега трябваше да стоя рамо до рамо с нея. Не знаех дали ще е строга с мен, дали ще се ядоса, когато сбъркам нещо. Оказа се обаче, че тя е много търпелива, вижда моите грешки и ми показва как да ги поправя. Когато е до мен се чувствам сигурна и спокойна, защото знам, че тя оценява усилията, които полагам. От нея разбрах, че това не са просто нашите ученици, а нашите деца.

Смятам, че едно от най-важните неща за един учител е да бъдеш преди всичко човек. Да успяваш да вдъхваш доверие у децата, но и да си достатъчно взискателен. В началото ми беше много трудно да постигна необходимия баланс, но с времето моята бивша класна, а сега колега, ми показа как да се справям във всяка една ситуация. Тя стои неотлъчно до мен и със своето спокойствие и доброта ми дава крила.

Като всяко ново начало и за мен всичко беше ново и непознато. В университета не са ни научили как да попълваме документация или как да разговаряме с родителите.Още в първата година на моят професионален опит изпитах притеснение как да разговарям с родителите на моите ученици. Организирахме родителска среща, за която много се притеснявах как ще протече. За мен това беше първия ми по-сериозен контакт с родителите на моите деца. Бях притеснена не само от факта какво ще кажа, как ще го приемат те, но и от дребните детайли като това, какво да облека и как ще изглеждам. Когато дойде времето на срещата и моят ред да кажа нещо за децата аз се притесних и тук се намеси моята колежка, която веднага излезе от ситуацията като обясни, че съм още млада и това е първата ми година като учител. Нейният професионализъм всяваше спокойствие и срещата с родителите протече както трябва. Тя ми помагаше във всяка една ситуация, даже и да науча децата как да вървим към ресторанта и как да се храним там. Двете с нея поехме първи клас в училището. За тях, както и за мен, всичко беше ново и непознато. От нас се искаше да им създадем навици и умения да се справят в живота занапред. Отстрани погледнато е много лесно, но това може да го каже само човек, които не е бил в тази сфера. Наистина е предизвикателство да идваш на работа всеки ден, загърбил своите лични проблеми, да си усмихнат и лъчезарен и да дадеш всичко от себе си на децата. Дори, когато са те ядосали и направили някоя пакост, ти трябва да запазиш самообладание и да подходиш така, че това да не се случва друг път. Аз имам много кратък учителски опит и винаги се притеснявам най-много от срещите с родителите. Когато се наложи да върна дете, защото има въшки например и дойдоха неговите роднини, крещейки от вратата, че нямам право, много се притесних и не знаех как да реагирам. Тук отново се намеси учителката, с която сме заедно на този клас. След разговора с нея майката и бащата на детето си тръгнаха спокойни.

selanovtsi

С времето мисля, че разбрах, че работното ми място не е само една сграда пълна с хора. Тази сграда е мястото, на което аз трябва да насърчавам децата, да създам техните спомени за цял живот. Годините прекарани тук са много важни за мен, защото ми помогнаха да си изградя самочувствие и да приемам предизвикателствата занапред. Много ми се иска и след мен да остане следа, да съм любимата учителка на някое дете, както са били моите учители. Да науча децата на толерантност един към друг, как да общуват с по-слабите и различни от тях, как да поемат отговорност, да отстояват мнението си, да уважават по-възрастните и да изпитват благодарност към тези, които са посветили времето си за тях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s