Конкурс за учителски разказ

Гигантски слалом

Публикуваният текст е на Цветелина Цветкова – участник в конкурса за учителски разказ „Предизвикателствата на първите дни в училище“. Г-жа Цветкова е преподавател в гр. София.

Поставеното заглавие е на автора. Потъмнените изрази в текста са редакторско решение.

Да бъдеш млад учител е като да застанеш на старта на пистата на гигантски слалом без да знаеш особено добре как да се крепиш на ските си и да не познаваш препятствията на пътя. Хвърляш се само, защото ти харесва да караш ски! Отстрани изглежда доста вълнуващо и приключенско, и ново, и незпознато, и грабващо. Но и идея си нямаш как ще стигнеш до финала.

Първият ми досег с ученици бе в първия ми час по наблюдение, в който се наложи да заместя учителката. Казах им, че ще играем на игра и до там се приключи с часа и владеенето на положението.

Не зная как и защо продължих да искам да бъда учител. – Вторият ми досег бе с ученици в Полша по програма Aiesec. Там, поради особеностите на заниманията и оказаната подкрепа, нещата вървяха по-различно.

Убедена в неотменимите си способности, преди да завърша университета, се втурнах в подаване на документи за учебната 2014-2015г. За моя радост ми подадоха ръка от едно село, в родния ми край. Работих по заместване. За първи път се сблъсках с действителността и с проблемите в системата. С хаоса. Ученици, които могат и искат, и ученици, които изобщо нямат представа защо ходят на училище. Сблъсках се със странни ситуации: учениците се лепят на прозореца, защото има погребение навън; дете със СОП се върти на пода в класната стая; изключен от другото село ученик продължава да бъде арогантен и решава, че може да наруши физическата дистанция по най-нелицеприятен начин. Получавах подкрепа и от учителите, и от ръководството – влизали са ми в часове, за да се скарат на децата и да ме окуражат; провеждали са с мен лични разговори. Издържах до края на периода на заместване и си тръгнах с облекчение.

Завърших и заработих за чужди интереси – за големи пари. Нещо все ме подтикваше да се върна в училище. Сещах се за странните ситуации, но и за добрите деца и за постиженията – писани творчески задачи, участие в конкурс, ученически представяния на уроци и упражнения за правописни правила, коледна пиеса. Темата за училище не ме оставяше на мира и реших да се подготвя за нов, но по-голям ски-слалом.

И започнах – интернет статии, фейсбук група „Педагози”, книги, кандидатстване по програма „Заедно в час” и стигане почти до финала, и др. А когато споделях на свои приятели какво искам да правя и то за какви пари, или, че ще ми е трудно да се издържам, ми се смееха. Но това за собствената издръжка или за отношението на другите към желанието ми да бъда учител е друга дълга тема.

Написах няколко мотивационни писма и своето CV – и скочих на пистата. В борсата в родния ми град ми казаха, че едва ли ще се доредя, но да се представя в инспектората, за да ме имат предвид. Кандидатствах в няколко училища в София, гледаха с усмивка моите документи, и казваха, че ще се обадят след преглед на документите на одобрените кандидати. Така и не се обадиха. Само от едно място, на което НЕ СЕ БЯХ явила на проведения изпит, се обадиха, за да ми съобщят резултата. И тъкмо в момента, в който се бях отчаяла, ме поканиха на интервю – за половин щат, където ме и наеха. Благодарна съм за подадената ръка. Аз очаквах, че ще се спрат на по-опитната жена от нас – явилите се две кандидатки.

И ето ме на първата вратичка на ски-слалома. 14-ти септември – ден на подписване на договора – краен срок за разпределението по новата учебна програма за 5-ти клас, БЕЛ. Другата учителка по БЕЛ в училището ми помогна. Тя ме заведе и до кабинета по БЕЛ.

Втора вратичка – първи учебен ден и събирането на учителския колектив след това – малко като в небрано лозе съм – но не за дълго, говоря си вече с две много светли личности от колектива, сядам до тях; директорката представя новите колеги. Виждам, че съм най-младата учителка, при това с една сериозна отговорност, да ограмоти бъдещите петокласници, гимназисти, на български език. Нови колеги, среща с ученици, а и родителска среща във вторник! Всичко ново.

Вратичка три – първите учебни дни – какво точно да им кажеш на децата за тетрадките, за учебниците и учебните помагала, за себе си, за учебното съдържание, за оценяването, а как ще ги изпитвам, колко, каква е моята система. Бях си изградила някаква методология при заместването, но по същия начин ли ще действам или нещо ново ще искам? Кое е правилно, как да нагодя разпределението и учебния план към моите методи и желания за предаване на материала, кое да вписвам в дневника като тема – не може ли да е точно това, върху което съм работила, а не да цитирам разпределението? Може ли да направя маалка промяна в реда на уроците? А да пропусна писането на трансформиращ преразказ сега, защото те едно съчинение не могат да напишат и един нормален преразказ? Давай – ще си правя първо преговора, ще ги подготвя за входящото, то и без това първите уроци повтарят материал от предходните години!

Хм – входящото – реших, че ще направя четири групи, за да не преписват. Добре, че имам малко опит с петокласници. Ако нямах, кой щеше да ми каже какви задачи да включа, какво са учили по граматика и какво умеят? А как да съставя теста, как да съставя критерия за оценка?

Брррр – на всичко отгоре май съм пропуснала, че е трябвало да им кажа, че има правила за дисциплина! Малко от децата ме слушат! Ой – въобще не съм се сетила да им кажа, че трябва, разбира се, да ме слушат като говоря и да си носят тетрадките и учебниците, и да пишат, когато им кажа, и да имат уважение към съучениците си и към учителя – нищо, ще им го кажа при темата за официално и неофициално общуване! Да, с дисциплината – ….

buhali

Вратичка четири – дисциплината. Едни ме посъветваха да се обаждам на родител пред учениците по телефона – не съм свикнала още да говоря с родители, макар че някои родители вече ми звъняха по телефона сами за други неща и ми се наложи да свикна бързо да общувам и с родителите! А и наистина ли това трябва да правя, да безпокоя родителите за дисциплината на децата им? Други ме посъветваха да направя, ако се наложи, родителска среща за дисциплината – дефакто втора за рамките на първия месец от учебната година, и то само заради мен? Всъщност, май и други учители биха разказали за буйните петокласници! Трети ме посъветваха да напиша доклад до директорката – само това липва, младият учител да каже, че не може да се справи с дисциплината пред директорката. От фейсбук групата „Педагози” дадоха много умни съвети, но не всички приложими – отново неприложими съвети! Например казаха, че трябва да има ясни правила и санкции, качени на табличка в класната стая – само дето нито има училищни санкции-разпоредби, нито класна стая, защото търчим от кабинет в кабинет; нито съм с учениците като в начален курс цял ден, за да може в началото да си кажем правилата, а в края да отчетем кой какво е нарушил – това да двайсет минути, които са половината час. Друго, учителка с 40-годишен опит ме посъветва да настоявам, да казвам, че няма да вляза, докато не застанат тихо по чиновете. За нея е приложимо, но ако аз го направя – дали не биха го използвали срещу мен?

Реших се! –Дисциплина се постига с любов, предизвикване на интерес и мотивация.

Не искам да викам – скъсвам се от викане в последно време! Почти непрекъснато, та да ме чуят нечуващите или за да има ред. Реших се, няма да ги надвикам. Ще говоря тихо, и те ще утихнат.

Засега, с дотук въведените идеи, се работи – макар и бавно.

А после?

Страх ме е безумно много! Имам вътрешен плам, и горя всеки ден като факла. Ще стигна ли до края на слалома и учебната година, за да хвана ски-влека и да се кача отново за следващото предизвикателство следваща учебна година?

Хиляди неща не казах…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s