Краезнание и музеи

Предметът „Русезнание“

Настоящият текст е откъс от дипломна работа на тема „Предметът „Русезнание“ като фактор за социализация на местното културно наследство в гр. Русе“, защитена във Философски факултет на СУ.

История на „Русезнанието” в Русе

Началото на инициативата „Русезнание” е през 2008 г. Най-показателно за първия етап от развитието й е описанието на проф. Ненов, директор на РИМ-Русе: „Обучението по Русезнание започна като родолюбива инициатива на ВМРО-БНД-Русе и музея, която имаше за цел да даде по-високо ниво на знанията за местната история, за личностите, които стоят в основата на развитието на града и региона, за колекциите, експозициите и разказите в музея, които представят най-важните моменти от Русенската история. Инициирана от тогавашния председател на Общинския съвет Искрен Веселинов (и лидер на ВМРО в града), разработена от музея и съгласувана с регионалния инспекторат, инициативата стана реалност под формата на обучение в СИП от втория срок на учебната 2008/2009 г. През 2009 г. в шестнадесет училища в града се провеждат часове по тази дисциплина, учебният план на която съдържа петнадесет примерни теми. Автори на учебния план са пишещия тия редове, Деан Станчев, учител по история и Юлиян Гюрчев, инспектор по история.”[1]

Важно за настоящата дипломна работа е формулирането на целта – „да даде по-високо ниво на знания”. Това предполага желание за развитие на вече съществуващи практики в русенските училища и музеи. Обединяването и структурирането на тези практики и усилия е осъзнато като важна предпоставка за повишаване на качеството на образованието в, по същество, краеведска тематика.

След първоначалната работа по „внедряване” на инициативата в работата на училищата и музея изкристализират някои тенденции в развитието й, които бяха проследени чрез интервюта с преподаващи учители и музейния педагог Магдалена Трифонова.

На първо място важно е да се разграничат дейностите по тази инициатива, които намират място в музея, и тези, които са част от училищните програми. Те имат различно развитие през годините и се подчиняват на различни фактори, най-малкото защото училищното образование и музейното образование са две силно различаващите се области. В своя статия русенският музеен педагог изтъква следните характерни особености на музейното образование:

  • няма задължителни учебни програми и планове;
  • всеки музей може да избира собствена тематика;
  • осъществява образователен процес в извънучилищни условия;
  • то не повтаря училищната методика, а я допълва и разширява, въздействайки не само върху знанията на учениците, но и върху естетическите усещания и творческите заложби на обучаваните;
  • извършва се в нетрадиционна обстановка;
  • няма строго установени правила и рязко разграничаване между обучители и обучаеми.[2]

Работата на русенския музей от началото на инициативата „Русезнание” се развива малко или много независимо от развитието на учебния предмет „Русезнание”. Музеят започва разработване на своя програма, която да представя по различен, атрактивен начин местното културно наследство, като я предлага за ползване на учителите, но тези програми не са пряко обвързани с учебната програма на училищата или единствено и само с учители, преподаващи „Русезнание”. Тя се вписва в общата работа на музея с млада публика, която през годините става все по-разнообразна и цели да обхваща различни групи младежи. Николай Ненов посочва, че в началото музеят е работил с ученици по четири теми:

  • Музей, експонати, колекции. Погледи към миналото.
  • Познавателна игра в групи, описваща чрез три предмета всекидневието на хората в миналото.
  • Музеят – склад на ценности, музеят – разказ, музеят – медия. Погледи към съвремието.
  • Творческа задача за обучаваните – създаване на история с предмети, разказване за Русе през погледа на конкретни русенци.[3]

С годините чрез работа по различни проекти темите стават все повече и отговарят на различни потребности на музейната публика. Както казва М. Трифонова „Там (в училище – бел.авт.) си водят някакви теми целогодишно в свободноизбираема подготовка и по няколко пъти в годината идват на практически занятия в музея като темите първоначално бяха четири. Четири такива теми. И в процеса на работа те се развиват и вече са много повече.”[4] Важна е нейната саморефлексия за мястото на работата в музея по отношение на общата работа по „Русезнание”. Музеят е място за „практически занятия”. Въпреки че основният корпус от занимания са планирани за ученици от прогимназиална степен, г-жа Трифонова успява да ги адаптира и за по-малки ученици или за по-големи чрез промяна на обема или чрез промяна на стила на представянето си. Но фокусът, който тя смята, че има музейното образование, все пак е практическата страна на историческото познание: „Нали идеята е точно такава, нали, те в училище са ги научили на някакви неща, тук ние да ги стимулираме те да си го представят, да го визуализират в представата си. Да го осмислят. Да разберат защо е важен музейния експонат. Защо е важно да се пазят предметите.”

Работата в училище и работата в музея са двете страни на монетата „Русезнание” – теоретичната и практическата, нормираната от образователни стандарти и свободната за творческо интерпретиране. В настоящата дипломна работа за нас е по-важно да проследим как предметът намира своето място в училищна среда – какви са пречките, какви са успехите и добрите примери, за да можем да оценим в заключение до каква степен училищното „Русезнание” е фактор за социализиране на местното културно наследство. Училището и музеят имат различна функция и структура и затова инициативата има различно развитие в двата контекста. Пресечната точка между двете е организираното състезание по „Русезнание” през април/май месец. То се провежда в РИМ-Русе и се организира и финансира от ВМРО-Русе. По същество представлява нещо като финална оценка  на работата на училищните групи, изучаващи предмета и е поле за изява на учениците, които могат да видят външна валидизация на усилията, които са положили през годината.

 

Важно за проследяване на историята на инициативата е изследването на нейната рецепция сред обществото. Ето защо тук предлагаме анализ на отразяването на темата в електронни медии и форуми.

 

 

Отразяване на темата „Русезнание” в електронните медии

За анализ на отразяването на темата „Русезнание” в електронните медии се използва търсене по ключова дума „Русезнание” в търсачката google.com, направено на 11.02.2016 г. Изчислените резултати са 2150. Търсачката показа 97 най-подходящи резултата и скри останалите, които са еднотипни.  Тъй като за целите на настоящото изследване се интересуваме най-вече от рецепцията на темата, подбраните резултати са достатъчни за идентифициране на основните групи теми, по които се пише. Тук тези теми се дават по брой публикации, т.е. по популярност на свързаността с идеята за „термина” Русезнание.

1.Статии, свързани със състезанието по „Русезнание”

1.1.статии с фокус предстоящо състезание – тези статии са кратки и напомнят, че на дадена дата в РИМ-Русе ще се проведе състезание по „Русезнание”. Често се споменават членове на журито и се напомнят категориите. Статиите са в разнообразни медии – най-често местни такива. Случаите, в които се публикува информация за предстоящо състезание в национални медии, най-вече засягат случаите, в които се спряга и името на Красимир Каракачанов като член на журито[5].

1.2.Статии с фокус резултати от състезанието – тези статии също са кратки и оповестяват имената на победителите в състезанието. Те съдържат и информация за журито, категориите, понякога и за размера на наградния фонд[6].

1.3.Статии, публикувани на сайтове на русенски училища, представящи резултати от състезанието – много училища в града публикуват информация за наградени свои ученици[7]. Тези статии се отличават от стандартните журналистически съобщения с това, че включват повече илюстративен материал (снимки на учениците, снимки на получените грамоти, снимки на преподаватели) и публикувани произведения, с които ученици са участвали.

2.Статии, свързани с въвеждането на предмета. При тези статии се забелязва превес на онези, публикувани в национални медии[8] (напр. segabg.com, dnevnik.bg, standartnews.com, capital.bg). Категорията се отличава и с активно участие на четящите чрез оставяне на коментари.  Основната информация, която се предоставя, е свързана с идеята на предмета, организирането на групи по обсъждането му, изнасяне на открити уроци в музея, които да покажат начина на бъдеща работа.

3.Статии, свързани със съпътстващи инициативи. Темата „Русезнание” се обвързва в редица статии с други инициативи, които се провеждат в РИМ-Русе, напр. Нощ на музея, Детска нощ на музея[9], Ателие „Културно-историческо наследство и археология” към Лятна академия на фондация „Бистра и Галина” и т.н.  Русезнанието се използва като разпознаваемо понятие при оповестяване на различни образователни инициативи, които се провеждат в музея.

4.Статии, свързани с учебното помагало по „Русезнание” – има няколко статии, които коментират представянето на помагалото[10] през 2010 г., а останалите са библиографски посочки на изданието.

  1. 5. Статии, свързани с прояви на участници в клубове „Русезнание” – в електронните медии се намират и не малко статии, в които се разглеждат различни културни събития, в които са взели дейно участие ученици, членуващи в клубове „Русезнание”. Такова напр. е състезание по история, проведено в Регионална библиотека „Любен Каравелов”[11] или събитие, свързано с честване на Деня на река Дунав, организирано от РИОСВ през 2014 г.
  2. Статии, свързани с клубове „Русезнание” – няколко русенски училища имат подстраница на своите официални сайтове, в които се разглежда дейността на клуб/СИП „Русезнание”[12].
  3. Специализирана информация – първият резултат, който показва използваната търсачка, е препратка към сайта на РИМ-Русе[13]. На страницата на музея има отделено специално място, в което са публикувани кратки статии, разработени от различни специалисти, които да отразяват темата „Русезнание”. Те биха могли да бъдат използвани от учителите при планиране на техните занимания или да бъдат четени от любопитни граждани.
  4. Друг тип статии – ключовата дума „русезнание” намира своето място и в статии, посветени на предизборни кампании, интервюта на музейни работници, теми във форуми, документи на община Русе или в представяне на града.

Основни проблеми и коментари около внедряването на предмета

Коментарите, които читатели оставят под статиите, посветени на предмета, са показателни за първоначалното възприемане на инициативата преди тя да се развие и да стане фактор в живота на русенските училища. Коментарите под статии са писани от хора от различни градове, а тези в анализирания форум – от русенци. Това обуславя и разделянето им.

1.Коментари под статии

Две електронни статии се отличават по броя коментари след тях – „Часове по „Русезнание” предлага ВМРО Русе”[14] и  „Програма по „Русезнание” се предвижда за учениците през есента”[15].  Коментарите в тях могат да бъдат разделени в няколко групи.

А.връзка с прозаичното настояще

„И да си викат, че е чест и гордост, докато минават по прашните улици, спъват в начупените тротоари, внимават да не ги смчака летяща мутра, пият мътилката от чешмата…Ей, голямо нещо е регионалният патриотизъм!”[16]

Б.спорове за историческото наследство на други градове

„С какво право Враца всяка година на 2-ри Юни ни продънва ушите със заря и военни паради, когато именно овчедушието на врачани ускорява гибелта на Христо Ботев.”

В.нужност на предмета

„Не виждам защо тези неща да не се изучават в час на класния(ако го има още това нещо). Няма нужда да се прави отделен предмет и да се търси някаква помпозност.”

„Не е необходимо специална програма и учебник за това. Краезнанието винаги си е било застъпено в методологията на преподаване на история.”

„ Не Русезнание а РОДЕН КРАЙ ,а най подходящото време е 4-ти клас. „

„Браво, идеята много ми хареса, опитайте да я направите неминуема за всички училища в България.”

Г.политически коментари

„По темата – всичко дошло от към ВМРО ми смърди.”

Д. автохумор

„На местен диалект трябва да е „Русизнании“.”

2.Коментари във форум

На сайта ruseonline.bg има тема, която започва като коментар на внедряването на предмета „Русезнание” в русенските училища.[17] Повечето постове в темата обаче засягат теми от историята на Русе, разсъждения за отделни паметници, споделяне на линкове към нови статии и открития за миналото на града. Само първите няколко коментара коментират пряко идеята за предмета:

„Идеята не е лоша.” (deian)

„Трябва да се заложи в учебната програма на учениците от цялата страна.” (Митака)

„Ами то си го има—в предмета история, частите за Възраждане, БРЦК, читалище Зора, Обретенови и компания, Освобождението, политиката в следосвобожденска България, бунта на русофилите, екогласност и падането на комунизма.  Сигурно там Русе е най-често споменавания град. „ (denko)

Както е видно и в тези коментари съществува поляризирането на темата дали такъв предмет е нужен или като дублиращ и досега съществуващи предмети.

 

 

[1] Ненов, Н. Русезнание – Музейно образование. – В: Учебният музей. Функции и стратегии. С, 2010, стр. 94.

[2] Трифонова, М. Визуализация на музейното образование. В: Сборник с научни публикации. Проект № BG051P0001-3.3.06.-0060, т.2, ч.2, НБУ.

[3] Ненов, Н. Русезнание – музейно образование – В: Учебният музей. Функции и стратегии. С, 2010, стр. 95.

[4] Из интервю с Магдалена Трифонова, вж. Приложение № 5

[5] http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/81900

[6] http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1424931

[7] Напр.: http://vazrajdane.com/2960; http://oulkruse.org/index.php?option=com_content&view=article&id=135:ruse&catid=25:novini&Itemid=84; http://yovkov-rs.info/2014/05/08/%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/.

[8]Напр.:http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/08/29/543607_programa_po_ruseznanie_se_predvijda_za_uchenicite_prez/

[9] http://www.az-deteto.bg/detska-nosht-v-muzeya-s-mnogo-tvortcheski-rabotilnitsi-otchakva-vsitchki-detsa-v-ruse/10380/view.html

[10] http://www.arenamedia.net/news.php?newsandpromotion_id=8146&action=print

[11] http://www.libruse.bg/node/5957

[12]http://oulkruse.org/index.php?option=com_content&view=article&id=77:ruseznanie&catid=41:sip&Itemid=43

[13] http://www.museumruse.com/ruseznanie_bg.html

[14] http://www.segabg.com/article.php?id=380496

[15]http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/08/29/543607_programa_po_ruseznanie_se_predvijda_za_uchenicite_prez/

[16] Правописът на този и всички следващи цитати от електронни материали е запазен.

[17] http://www.ruseonline.info/smf/oaoaeto-e-education-in-rousse/t488/

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s