В условията на извънредно положение, смятам, че е важно да даваме постоянно послание на учениците си, че социалната дистанция, не е равнозначна на социална изолация. Важно е да продължим да общуваме с близките и приятелите си, като само адаптираме начина, по който го правим.
Единадесетокласниците ми са последните ученици по „старата учебна програма“ и учат медийни жанрове сега. Понеже ни е време да учим какво е интервю и как се прави, аз направих кратка презентация, която може да се използва за онлайн часовете. В нея са сложени основни особености на интервюто, има цитати, които предполагат някакво разсъждение, т.е. обратна връзка, която е така нужна в условията на дистанционно преподаване. Представена е идеята за фунията от въпроси, които трябва да са различен тип в различните етапи на едно интервю.
Докато подготвях урока се замислих как това може да е полезно на учениците ми? Любимият въпрос на тинейджърите така или иначе е „Госпожо, това сега защо трябва да го учим?“. И реших да им дам добавена стойност и да реша един от проблемите с оценяването им.
Формулирах проект за провеждане на интервю с възрастен роднина, с учител, със съученик, със значим близък – все хора, с които е хубаво да се чуваме, докато сме си вкъщи.
Проектът освен с описание е придружен и с критериална матрица за оценка (в блога има статии за критериалните матрици, ако за пръв път срещате това понятие). Тя може да се адаптира, ако решите да адаптирате и задачата. Може да привлечете колеги по други учебни предмети, напр. история, информационни технологии, класният ръководител и пр.
За мен e много важно оценяването по време на дистанционно обучение да е уникално, т.е. стандартизирани тестове и всякакъв тип препитвания за фактология отиват на заден план в моите мисли. Търся начини да провокирам децата да създават сами продукти. Да създават продукти, които не могат да се копират от интернет. Да създават нещо, което да има смисъл за тях.
mladuchitel.com 