Култура на класната стая

За културата на поведение – на класа или на класната стая?

  • Често срещана практика вече и в българските училища е изготвянето на правила за поведение, които да важат за учениците, да ги мотивират да постъпват по определен начин, да ги обединяват около общи ценности, да им помагат да се идентифицират по някакъв положителен начин – „Ние сме тези, които имат правило „уважаваме се” и го спазваме”. За плюсовете и минусите на подобна система няма да говоря в момента. Въпросът, който ме вълнува последните дни, е кое е по-удачно – да има изградени правила на база клас или на база класна стая?

    На първо място защо изключвам варианта „на база училище”? Училищата включват много различни по възраст, опит, големина на класовете и т.н. ученици. Дори правилата да са формулирани по един изчистен начин, който да е разбираем и за първи, и за дванадесети  клас, децата пак ще ги възприемат по различен начин, защото жизненият им опит е различен. Уважението в една възраст може да означава да внимаваш в час, в друга – да смяташ, че трябва да ходиш обръснат на училище, защото е израз на неуважение да си брадясал. Винаги могат да се разпишат десетки прояви на уважението, които да гарантират общо ниво на разбиране. Това обаче според мен е трудно промотируемо пред учениците, освен ако не говорим за училище, което има много стабилна традиция в изграждането у учениците на чувство за принадлежност към него и на някакъв тип общност. Това обикновено са училища с дълга история, които имат много възпитаници и могат да разчитат на неща като наследствено кандидатстване в него на принципа „Баба го е завършила, татко го е завършил, значи и аз трябва да го завърша”.

    Темата за културата на поведение е обвързана до голяма степен и с това дали училището е изградено на кабинетен принцип – всеки учител си има кабинет/всеки предмет си има кабинет – или на принципа – всеки клас си има класна стая, в която учителите трябва да влизат. Във втория случай до голяма степен термините „култура на класа” и „култура на класната стая” се припокриват.

    Защо да изграждаме у учениците „култура на поведение на класа” и кой да го прави?

    Това, опасявам се, е още едно от десетките регламентирани и нерегламентирани задължения на класния ръководител. Всеки клас е уникална съвкупност от хора с различни характери. Класният е човекът, който би трябвало да знае къде са техните дефицити и да насочи усилията си в тяхното наваксване. Правилата са нещо, което може да обедини класа, да ги накара да се чувстват равни пред нещо и ценни.  Може всички в училището да идват навреме за час, но когато учениците от вашия клас идват навреме, защото те осъзнават точността като ценност, това им дава друг тип себеоценка и удовлетвореност. През някои периоди от живота си децата не знаят много точно кое е правилно, кое е грешно, кое трябва, кое не трябва, съмняват се в собствените си качества и успехи. Създавайки култура на класа вие ще ги накарате да се чувстват част от общност, но и ще им дадете инструмент да ценят себе си и всичко, което постигат.  Точността е нещо хубаво, на някои хора им се получава безпроблемно и на неосъзнато ниво, но други първо трябва съзнателно да се стараят да постигнат точността, да я приемат за себе си със знак + и след известна практика да достигнат до автоматизираност на умението да бъдат точни.

    Защо да изграждаме „култура на класната стая”?

    Ако сте преподавател по БЕЛ и си имате свой кабинет, някак отвътре ви блазни възможността да се позовете на поговорката „Моят дом е моята крепост” и да заявите, че във ВАШИЯ кабинет ще има следните правила. То всъщност кабинетът не е точно ваш, а общински или държавен, но все пак. Правилата за поведение, които са на базата на кабинетната система, имат този плюс, че могат да се използват от всеки преподавател по предмет творчески и да бъдат използвани, за да пренесат учениците в свят, в който вие искате да ги вкарате. Напр. според вашия личен светоглед може да въведете правило „Усмихваме се”, защото смятате, че усмивките в часа ви биха подобрили работния климат. От друга страна, различните правила в различните класни стаи биха могли да задържат вниманието на учениците и да тренират тяхната адаптивност. Истина е, че всички учители са различни и имат различни прагове на търпимост, различни фокуси на работа и т.н. За мен напр. никога не е било проблем учениците да влизат в час с напитки, които да пият, особено ако е зима и е около 0 градуса. Важното е да работят в часа. Различните правила в различните класни стаи ще осигурят на учениците по-голям набор от възможни модели на поведение. Ако всеки учител си заложи цел да развива у учениците определено умение, превръщайки го в правило на поведение в класната стая, то учениците ще имат сблъсък с много повече варианти на „добри примери”, между които да си изберат онзи уникален букет, който да ги накара да се чувстват добри и стойностни хора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s