Настоящият текст е откъс от дипломна работа на тема „Предметът „Русезнание“ като фактор за социализация на местното културно наследство в гр. Русе“, защитена във Философски факултет на СУ.
Знанията за родния край отдавна са част от официалните учебни програми в българските училища. Изучаването на местната история, бит, традиции е част от работата на държавни институции като музеи, архиви, библиотеки, на обществени организации като местни дружества, клубове, неправителствени организации или на учителите и учениците. Тези три нива на изследване работят както в сътрудничество, така и изхождайки от различни цели и широта на интересите.
В настоящата дипломна работа се интересуваме преди всичко от начините, по които работата с местно културно наследство влияе върху децата в ученическа възраст – какви качества развива, спомага ли за социализирането на наследството, чрез какви методи се прави и какви са възможните промени и иновации в областта. За да се стигне до отговор на тези въпроси обаче неминуемо трябва да се мине през изясняване на три основни понятия, с които ще се работи – краезнание, училищно краезнание и краеведска педагогика.
Краезнанието или изучаването на родния край в български контекст е рожба на Възраждането. Тогава се заражда интерес към стари обичаи, обреди, традиции и започва тяхното систематично записване, изследване и обнародване чрез научни публикации. Много автори, сред които и Лидия Разпопова, смятат за начало на българското краезнание разменените писма с програма за събиране на материали за българска духовна и материална култура между Васил Априлов и Юрий Венелин от 30-те години на ХIХ век.[1] Множество български възрожденци полагат не малко усилия, за да изработват от една страна методически въпросници за издирване и събиране на фолклорен материал, а от друга – за неговото публикуване. След Освобождението в младата българска държава се създават условия за институционална работа с краеведски материал, сред които се отличават няколко закона и обособяването на окръжни и читалищни библиотеки като центрове за изучаване на родния край и за водене на подробна краеведческа библиография през 1958 г.[2] Днес институциите, които активно се занимават с краеведска работа, са библиотеки, архиви, музеи и училища.
Училището формира специфично отношение към краезнанието през годините, тъй като разпознава ползите от използването на краеведски принципи и достижения в пряката училищна работа и за развитие на множество умения у учениците. Лидия Разпопова е сред първите учени, занимавали се подробно с темата за историята на развитие и прилагане на краезнанието в българските училища. Според нея „училищното краезнание у нас е образователно-възпитателна дейност, в процеса на която ученикът има възможност цялостно (интегрално) да изучава непосредствено заобикалящата го околна среда – нейното минало, настояще и бъдещо развитие.”[3] Други изследователи допълват, че „Краезнанието е начин за усвояване и съхраняване на историческата памет и опит: героично минало, обичаи и традиции, фолклорно богатство, занаяти, просветно дело и пр.”[4] Чест въпрос, който занимава изследователите на училищното краезнание, е този за това какъв е обхватът на понятието „роден край”. Най-разностранно разглежда проблема Димитър Кънчев, чието финално заключение е, че „към съдържанието на понятието „роден край” и неговия териториален обхват трябва да се подхожда диференцирано, съобразно спецификата на изучавания курс, раздел или тема.”[5] Тъй като работата по изучаване на родния край започва още от предучилищна възраст, ясно е, че то първоначално се определя като най-близкото и познато на децата обкръжение, докато с напредване на възможностите им за идентификация може да достигне и по-обширни перспективи – регион, държава, континент…
Друга важна тема, свързана с училищното краезнание, е това къде е неговото място – като илюстративен материал в рамките на часове по история, география, литература и т.н. или като отделна учебна форма (кръжок, клуб и др. подобни извънкласни дейности). Изследвани са и двата варианта на работа и са посочвани ползите и от единия, и от другия. Нещо, което е обобщаващо като извод, е че, най-добри резултати дава изучаването на краеведски материал чрез интегралния подход – тогава, когато един проблем се разглежда през призмата на различни дисциплини, за да може да бъде обхваната неговата многопластовост.
Проблемът за тенденцията за строга диференциация на училищното краезнание на училищно историческо краезнание, училищно географско краезнание, училищно фолклорно краезнание и т.н. е забелязан от Л. Разпопова още през 80-те години в нейната монография – „Мощният и продължителен процес на диференциация на знанието се е отразил и върху училищното краезнание. Традиционната липса на обобщение (освен в рамките на една дисциплина), на синтез на получените резултати от краеведските проучвания, от събирателската и търсаческата работа в училище и тяхното цялостно използване в обучението се дължат на следването по инерция на веднъж строго „опредметеното” училищно краезнание.”[6] Особеностите на организацията на учебния процес в училище всъщност създава подобна предпоставка за поделеност на знанията за родния край между различни дисциплини. В начален курс на обучение това се преодолява по-лесно поради това, че от една страна, там учениците имат един преподавател, които обхваща повечето учебни предмети, и това му позволява да прави връзки, обобщения, да съчетава дейности, които да започнат в един час, а да продължат в друг и т.н. От друга страна, в самото структуриране на учебните предмети, съществуват интегрални такива, които съчетават множество научни области. Такъв предмет е днешният „Човекът и обществото”, който е наследник на дългогодишния „Родинознание”.
Цонка Каснакова-Иванова обобщава, че „За по-пълното опознаване и осмисляне на явленията, събитията и фактите в дадения регион е необходима интеграция на научните знания, което налага потребността от приложение на интегралния подход. Във връзка с това краезнанието може да се определи като интегрална дисциплина, тъй като чрез отрасловите знания се стига до характеристика на цялото.”[7] Безспорно ползите от прилагането на интегралния подход към изучаването на краезнанието са много, но все още те са трудно постижими в горен курс на обучение предвид на строгата профилираност на преподавателите. Специализацията им в една или друга област често им предоставя възможност да разглеждат краеведски проблеми през тяхната професионална призма без оглед на търсене на цялостния поглед.
Голяма част от изследванията, посветени на училищното краезнание, се фокусират върху ползите, които то има за личността на ученика. Те могат да бъдат обобщени в няколко категории.
А.Ползи, свързани с интеграция на учениците в общността.[8]
Интеграцията има различни измерения:
1.по отношение на прадедите/хора от различни поколения (техният начин на живот, естетически възгледи и култура)[9];
2.свързана с проблеми на района, в който живеят, с културни институции и обществени организации [10].
Краезнанието помага на учениците да разбират по-добре по-възрастните хора, да си обясняват техните обичаи, начина им на обличане, нещата, които са ценни за тях. От друга страна, то е ценен инструмент, чрез който учениците могат да създадат връзки с различни местни институции, организации, сдружения. Това стимулира развитието на тяхната гражданска позиция.
Б. Ползи, свързани с по-достъпно обяснение на учебния материал.
Сред най-често изтъкнатите ползи, свързани с осигуряване на достъпност на учебния материал, се извежда тази, че чрез обучението по краезнание или включване на краеведски материал в учебните часове се постига приближаване на учениците към изучаваното – новите, сложни и абстрактни неща се обясняват по по-лесен и близък до тях начин, дават се примери от неща, които познават [11]. Така в часовете се внася конкретност, която ги прави по-убедителни за учениците[12]. Не на последно място чрез примери от краезнанието учениците успяват да открият общите закономерности в развитието на обществото [13].
В. Ползи, свързани с развиване на различни умения у учениците.
Чрез работата в часове по краезнание учениците развиват различни свои умения – напр. умение за водене на записки върху прочетеното[14], умение да наблюдават, откриват и оценяват природни красоти[15], умения за изследователска работа[16]. Някои автори смятат, че чрез краеведческата тематика учениците развиват и своите творчески заложби и се стимулират техните изяви [17].
Г.Ползи, свързани с формиране на нагласи у учениците.
Нагласите са нещо, което се формира изключително бавно и трудно се променя. Работата на много педагози в областта на краезнанието доказва, че чрез него е възможна работа в насока на формиране на ценностни нагласи и нравствени добродетели[18]. То влияе непосредствено върху възпитаване на родолюбиво чувство у учениците[19]. Следствие от това усещане е и желанието им за опазване на местното културно наследство[20]. Знанията, които придобиват учениците в процеса на обучение по краезнание, влияят на тяхното самовъзприятие[21] и самочувствие[22]. От друга страна, то води и до желание за развитие и самоусъвършенстване[23].
Д.Ползи, свързани с качеството на знанията.
Смята се, че работата по краезнание може да повлияе върху общото ниво на качеството на знанието на учениците[24]. Сред най-честите посочвани ползи са по-трайното и пълноценно овладяване на учебния материал[25] и преодоляване на неговата формалност[26]. Тъй като краезнанието работи с познати на учениците обекти или обекти от тяхното културно наследство, това ги стимулира за разбират нещата в тяхната дълбочина.
Една от най-важните особености на училищното краезнание като методически факт е това, че то може и трябва да се разглежда като подсистема на патриотичното възпитание[27]. За това говорят и множеството описани в научната литература ползи от използването на краеведски подход в българското училище.
Въпреки многото и разпръснати из методически и педагогогически издания публикации, свързани с успешни проекти в областта на училищното краезнание, до момента ни е известно само едно подробно издание, което да прави опит да структурира обучението в тази насока в един град. Това е монографията на Захарий Дечев „Учебна програма по краезнание „Моят роден град Бургас””[28] Изданието има практическо-теоретичен характер и представя както разработена програма за изучаване на предмет, свързан с местното културно наследство на града, така и обговаря начините на преподаване и взаимодействие с учениците за постигане на качествени резултати. Разделено е на следните глави:
- „Общо представяне на програмата” (етапи на провеждане, трите основни особености – интегративна същност, патриотично възпитание и практическа насоченост).
2.„Цели на обучението по краезнание” – обща цел и крайни цели.
3.”Разпределение на учебното време” – програмата е насочена към ученици от 1. до 7. клас, изучаващи предмета 1 ч/сед. за 30 учебни седмици.
4.”Образователно съдържание по краезнание” – Една от важните особености, които са отбелязани е, че „учебният курс (предмет) по краезнание не е нито копие, нито конспект на съдържанието на една или друга наука. Неговото съдържание нито е тъждествено, нито е умален модел на съдържанието на науката.”[29] В главата са представени принципи на подбор и структуриране на учебния материал – интегративния принцип, принцип на съвместно структуриране, принцип на последователността, принцип на спираловидността, принцип на достъпност, принцип за свързване на обучението с живота, етнографски принцип, принцип за историзъм. Откроени са съдържателни области, които служат за планиране на учебното съдържание – география на населението и на селищата в България, регионална история, регионална икономика, ономастика, археология, народопсихология, генеалогия, етнология, фолклористика, краеведски теренни изследвания, православна литургика, православна еортология, българска църковна история.
5.”Основни тематични дялове” – Представени са седемте основни тематични дяла („Географски забележителности”, „Земя на нашите деди”, „ Пътеводител във времето”, ”Незабравими места”, „Моето родно училище”, „Родословни корени”, „Фолклорен празничен календар”), откроени от автора. За всеки дял има уводни думи, тематичен обхват на образователното съдържание и очаквани резултати в предучилищен, начален и прогимназиален етап.
- „Примерно годишно разпределение на образователното съдържание по краезнание” – Включено е изброяване на темите, които е добре да бъдат изучени между трета група в детската градина и седми клас. Те са различен брой – в предучилищен етап са 25, в начален – 20, а в прогимназиален – 27. Броят на темите от един тематичен дял в различните години е различен. Забелязва се превес на темите от дяловете „Незабравими имена” и „Пътеводител във времето”.
- „Форми, методи и средства на обучение по краезнание” – в главата се разглежда предварителната подготовка, която трябва да осъществи учителят, за да преподава по предмета – изготвяне на годишен, тематичен и седмичен план. Представени са особеностите на учебното занятие по краезнание и методите на взаимодействие. Важен извод е, че „визуализирането-онагледяването в процеса на обучение чрез подходящи средства на учебна работа има особена роля за повишаване вниманието, съсредоточеността и любознателността на учениците, развитието на познавателните им способности.”[30]
- ”Организация на обучението по краезнание” – изяснени са основни термини от педагогическата теория като „подход на обучение”, „технология на обучение” и т.н. Разгледани са принципите в организацията на обучението по краезнание – краеведски принцип, народностен принцип, антропологически принцип. Обърнато е специално внимание на възпитателния процес в обучението по краезнание – „Процесът на обучение […] не може да се ограничи само върху формирането на знания, умения, начини за познания, без да се отбележи, че същият формира възгледи, нравствени качества, убеждения, благочестивост на комуникацията и поведението, които са в тясна органическа връзка с възпитанието, като негови страни и елементи.”[31]
- ”Дизайн на обучението по краезнание” – разгледани са различни елементи като привличане на учащите се, мотивация за участие, създаване на благоприятна учебна среда, стимулиране на активността на учащите се, приемственост и осигуряване на обратна връзка, посещение и екскурзия, организиране на краеведческа експедиция, организация на краеведческата популяризаторска работа.
В края на книгата е представена подробна (75 заглавия) методическа литература за учителя по краезнание.
Книгата на З. Дечев може да бъде използвана като основа от учителите в Бургаския регион за провеждане на обучението по краезнание. Тя обаче е по-скоро опит за теоретично представяне на обучението и неговите основи, принципи и начини на осъществяване. Липсват преки методически насоки по представените теми и идеи за провеждане на уроци. Тя е ценно педагогическо помагало.
Най-новият щрих в развитието на темата за връзката между краезнанието и училището е формулирането на самостоятелна педагогическа област „краеведска педагогика”. Заслуга за това имат Захарий Дечев и Яна Мерджанова, които в няколко публикации след 2010 г. се опитват да формулират особеностите на генезиса и характеристиките на така определения от тях дял на педагогическото познание. Целта, която краеведската педагогика има, е да „разработва теоретико научните основи и приложните направления за интегриране в местен социокултурен контекст”[32]. Важното нещо, на което наблягат авторите е това, че всяка местна общност има своите особености – исторически, демографски, икономически и т.н. и само един предмет, който може да се адаптира към тези условия, може да изиграе нужната на подрастващите социоинтегрираща роля. Те подчертават, че това е предмет с изключително приложна функция. В статиите си авторите правят връзка с европейски практики, свързани с т.нар. pedagogie regionale или pedagogie du patrimoine[1]. И в двата варианта това са особени форми на образование, които свързват младежите не само с историческото наследство на общността, в която живеят, но и със съвременните локални проблеми. По този начин те могат по-ефективно да бъдат полезни за родния си край. Основното, което си струва да бъде „взето” от този чужд опит е точно идеята за преподаване на знания за родното място не само в исторически, но и в съвременен контекст.
[1] Подробности за тази инициатива на Европейската комисия в: Рашева-Мерджанова, Я., З. Дечев, Българската краеведска педагогика в близък научен план – В: сп.Педагогика, кн. 2,2010, стр. 90-93.
[1] Разпопова, Л. Училищно краезнание, С, 1983, стр. 9.
[2] Радева, Ж. Ролята на библиотеките за развитие на краеведската дейност в България – В: Архив за поселищни проучвания, Велико Търново, кн.1-2, 1996, стр. 119.
[3] Разпопова, Л. Училищно краезнание, С, 1983, стр. 31.
[4] Училищно краезнание. Плевенски край. Плевен, 2007 г., стр. 14.
[5] Кънчев, Д. Краеведският принцип при обучението по икономическа география на България, С., 1976, стр. 14.
[6] Разпопова, Л. Училищно краезнание, С, 1983, стр. 80.
[7] Каснакова-Иванова, Ц. Краезнание и педагогически взаимодействия в обучението по човекът и обществото (III-IV клас), Ст. З., 2008, стр. 25.
[8] Тук се прилага обобщение на идеите на авторите, а в Приложение № 1 – конкретните цитати.
[9] Белчев, Д. Местният фолклор като средство за пробуждане на интерес към изучаване на българското народно творчество – В:Проблеми на краеведческата работа в средното училище. Ст.З., 1996, стр. 81.; Каснакова – Иванова, Ц. Краезнанието в обучението по история. В: Проблеми на краеведческата работа в средното училище. Сборник. Ст.З., 1996, стр. 8.; Йончева, Д. Възпитание в родолюбие чрез краезнанието – В: Начално образование, кн.5, 1992, стр. 64.
[10] Училищно краезнание. Плевенски край. Плевен, 2007 г., стр.16.; Каснакова – Иванова, Ц. Краезнанието в обучението по история. В: Проблеми на краеведческата работа в средното училище. Сборник. Ст.З., 1996, стр. 11.; Николов, Н. Краезнание и социална интеграция в началното училище. – В: Научни трудове. Педагогически колеж, Добрич, т. 3В, Шумен, 2003, стр. 122.
[11] Поппетров, Н. Социална рефлексия на родознанието – В:Родознание, 2005, бр.1, стр.8; Динчев, Ст. Използуване на материалите от изучаването на родния край при обучението по география, С. 1965, стр.12.; Стоянова, С. Краеведският подход в обучението по „Човекът и обществото” – В:Архив за поселищни проучвания, кн. 3-4, ВТ, 2010, стр. 96.
[12] Димитрова, Зл. Краезнанието и обучението по история в техникумите и СПТУ, стр.123-127 – В: Интегралният подход в краеведската дейност у нас, ВТ, 1994, стр. 123.
[13] Димитрова, Зл. Краезнанието и обучението по история в техникумите и СПТУ, стр.123-127 – В: Интегралният подход в краеведската дейност у нас, ВТ, 1994, стр. 123.
[14] Йончева, Д. Възпитание в родолюбие чрез краезнанието – В: Начално образование, кн.5, 1992, стр. 63
[15] Пак там, стр.63.
[16] Ботушаров, Хр. Как да изучаваме миналото на родния край, С., 1961, стр. 74.
[17] Белчев, Д. Местният фолклор като средство за пробуждане на интерес към изучаване на българското народно творчество – В:Проблеми на краеведческата работа в средното училище. Ст.З., 1996, стр. 75.; [17] Ботушаров, Хр. Как да изучаваме миналото на родния край, С., 1961, стр. 74.
[18] Краезнание и педагогически взаимодействия в обучението по човекът и обществото (III-IV клас), Ст. З, 2008, стр. 30.; Каснакова – Иванова, Ц. Краезнанието в обучението по история. В: Проблеми на краеведческата работа в средното училище. Сборник. Ст.З., 1996, стр. 8.; Петков, П. Училищното краезнание и историческото образование стр.128 – 131 – В: Интегралният подход в краеведската дейност у нас, ВТ, 1994, стр. 129.
[19] Училищно краезнание. Плевенски край. Плевен, 2007, стр.15-16.
[20] Кънчев, Д. Краеведският принцип при обучението по икономическа география на България, С., 1976, стр.19.
[21] Поппетров, Н. Социална рефлексия на родознанието – В:Родознание, 2005, бр.1, стр.12.
[22] Диамандиева, К. Запознаване на децата с миналото на родния край. – В: Научни трудове. Педагогически колеж, Добрич, т. 3В, Шумен, 2003, стр. 72.
[23] Стоянова, С. Краеведският подход в обучението по „Човекът и обществото” – В:Архив за поселищни проучвания, кн. 3-4, ВТ, 2010, стр. 97.
[24] Димитрова, Зл. Краезнанието и обучението по история в техникумите и СПТУ, стр.123-127 – В: Интегралният подход в краеведската дейност у нас, ВТ, 1994, стр.123.; Училищно краезнание. Плевенски край. Плевен, 2007, стр.15.
[25] Училищно краезнание. Плевенски край. Плевен, 2007, стр.15-16.
[26] Кънчев, Д. Краеведският принцип при обучението по икономическа география на България, С., 1976, стр.10.
[27] Рашева-Мерджанова, Я., З. Дечев. „Българска краеведска педагогика” в близък научен план – В: Педагогика, кн.2, 2010, стр. 104.
[28] Дечев, З. Учебна програма „Моят роден град Бургас”, Б., 2012.
[29] Дечев, З. Учебна програма „Моят роден град Бургас”, Б., 2012, стр. 31
[30] Дечев, З. Учебна програма „Моят роден град Бургас”, Б., 2012., стр. 93
[31] Пак там, стр. 106.
[32] Рашева-Мерджанова, Я., З.Дечев, Краеведска педагогика в системата на педагогическите науки – В: Педагогика, кн. 1, 2010, стр. 123.
mladuchitel.com 