За външния вид на писмените изпитвания

Разни хора, разни изпитвания

Когато преди четири години станах учител и за пръв път ми се наложи да съставям писмено изпитване за ученици, имаше много неща, за които не бях сигурна – колко задачи могат да решат учениците за един час, колко точки да дам за дадена задача, трябва ли да оставя място за името на ученика и т.н. Но имаше и неща, които знаех със сигурност, че са важни за мен. Помнех странните на вид контролни, които получавах, когато бях още ученичка – написани на ръка и преснимани, сглобени от преснимани помагала, с дати от преди 2-3 години, написани на печатна машина….Всъщност помня и времето, когато учителката пишеше задачите на дъската и ние сами си ги преписвахме на листове и после почвахме да решаваме. В днешно време стандартите са други. Учениците са компютърно грамотни и учителите са отговорни да не остават назад.

На какво учим децата чрез външния вид на писмените изпитвания

Добре изглеждащото контролно учи децата, че сме отделили време за тях, т.е. те са важни за нас. Често форматирането на писменото изпитване  е доста времеемка дейност, но си заслужава, защото добре изглеждащото контролно е нещо, което работи за затвърждаване на уважението към учителя.

Друго важно нещо, когато говорим за контролните, е това да помислим как да ги съберем на по-малко листове. От една страна това е добре, защото се хабят по-малко ресурси. От друга страна, чрез по-компактното използване на работния лист може да дадем пример на учениците как те да оформят текстовете, които предават. Като учител в гимназиален етап често ми се случваше да получавам домашни в електронен вариант. За мен това е много добра практика, но искрено се дивях на невъзможността на учениците си да оформят естетично и графично текстовете, които предават. Ако ние не се стараем, как да искаме от тях те да го правят?

Какви са съставните елементи на едно писмено изпитване

Една от първите предпоставки, които трябва да имаме предвид, когато съставяме контролното е това, че то не е само за учениците, но и за техните родители. Те ще трябвада го подпишат след проверката и е добре то да съдържа достатъчно информация на какъв материал е било изпитвано детето. Това спестява много нерви и неразбиране между родители и учители.

–емблема/лого на училището – емблемата или логото на училището могат да бъдат поставени като воден знак или като заглавка на всяка страница от контролното. Това придава известна „елитност“ на писменото изпитване. Със сигурност ще изглежда като да сте се постарали повече от средностатистическия учител.

-заглавие – всяко писмено изпитване трябва да има заглавие, което да включва информация какъв вид е, напр. входно ниво, класна работа; на каква тема или за кой раздел се отнася – напр. „Видове изречения“ или „Възрожденска литература“; класа, за който е; евентуално месец или дата, на която е проведено.

-място за име – като оставите място, където учениците да напишат името си, намалявате вероятността да получите ненадписани контролни. Не напълно, но пак е по-добре.

-текст – декларация – за по-големите ученици може да вмъкнете текст-декларация, че няма да преписват на контролното. Целта на подобно нещо е да се опитате да ги възпитате в това, че дадената дума трябва да се спазва и че честността е нещо, на което вие се надявате. Подобен текст поражда редица въпроси, които ще обсъдя в друга публикация скоро.

-цели на изпитването – това е рядко срещана част от писмените изпитвания, но според мен е много важна. От една страна, помага на учителите да планират по-добре самото съдържание на писменото изпитване. Т.е. ако контролното трябва да покрие пет цели от годишното ви разпределение може да ги изброите в началото на контролното и да запишете кои номера на задачи тестват усвояването на конкретна цел. Така учениците и родителите ще се ориентират по-добре в съдържанието на изпитването, а и на вас ще ви е по-лесно да си дадете сметка кои цели са усвоени и кои не от учениците.

–писмени задачи – задачите са най-важната част от писменото изпитване. Важно е да са добре подредени. Дали ще ги подредите по степен на трудност, по вид или по цели, зависи от различни предпоставки. Важно е тук да уточним, че е добре в едно контролно да има различни не само по вид, но и по трудност задачи.

– скала за оценка  – Тя трябва да е известна на учениците още в момента на получаване на контролното. Т.е. трябва да е предварително определена. Учителят трябва да е наясно дали иска да пише тройка за 30 или 50 % успеваемост. И учениците трябва да знаят колко точки им трябват за постигане на всяка една оценка. Това крие някои рискове като това учениците да покрият само част от писменото изпитване с обяснението „До тук имам за тройка“, но културата на желание за успех е друг въпрос. Най-добре е учителят да работи с постоянна скала за оценяване, т.е. винаги едни и същи проценти да отговарят на една и съща оценка. Така учениците и родителите свикват и знаят какви цели да поставят сами за себе си.

– място за коментар след проверка – добре е да се остави място, в което учителят да напише кратка рецензия за всяко контролно. Структурата на подобна рецензия ще коментирам в друг текст. Важното е тя да има не само коментарен, но и поощрителен характер.

– допълнителна творческа задача – в някои случаи, най-вече при обучението по литература, може да оставите място за допълнителна творческа задача. Тя може да се изпълни от учениците при по-ранно приключване на писменото изпитване или желание. Пример за такава задача е създаването на кратко стихотворение по опорни думи. Изпълнението на тези задачи не би трябвало да носи точки за общото оценяване в контролното, но може да носи допълнителни облаги като публикуване в училищен вестник или публично четене пред класа при раздаване на проверените контролни.

Как да ни е максимално лесно да го проверим

Опитът ми показва, че най-лесният възможен начин за проверка на писмени изпитвания е предварително да ги подредим в табличен вид с две графи. В първата се поставя условието на задача. Във втората – максималният брой точки за изпълнение на цялата задача. Понякога може да включва обяснения за това коя част на задачата колко точки дава. Оставя се и място за поставяне на точките на ученика от типа-  …./9 т. Първата графа е доста по-широка от втората и заема почти целия лист, но наличието на таблица със сигурност подобрява възможностите за форматиране на контролното.