Комуникацията родител-учител е натоварена с множество условности. Най-често тя е затруднена от стереотипи от типа „щом ми звъни учителката, значи детето е направило нещо лошо“ или „ако родителят идва в училище, значи ще има скандал за оценка“. Ще излъжа, ако кажа, че не ми се е случвало да съм част и от двете ситуации, но за мен важното е общуването между родител и учител да не се изчерпва само с това. Ще се опитам да представя идеи за други комуникативни ситуации, които могат да направят общата работа по обучението и възпитанието на децата по-лесна.
1.Писмо до родител за начало на учебната година – това е важно, особено когато сте нов учител в училището или за паралелката. Може би не всички родители са любопитни къде сте учили и какви са изискванията ви, но едно писмо в началото на учебната година е като опит да отворите вратата за общуване с тях. Структурата на писмото най-общо е следната: кратко биографично представяне; описание на изискваните брой тетрадки и помагала; изисквания по водене на тетрадките; видове оценявания през годината – може да обясните най-малко колко устни и колко писмени изпитвания планирате или да споменете някой проект, който ще реализирате с децата; скала за оценяване или за преобразуване на проценти в оценка.
Направило ми е впечатление, че ако предадете тези писма по децата те често ги губят и забравят. Дори и да не е нарочно, пак няма гаранция, че достигат до родителите. Ако ги предадете на родителите лично, пак не е сигурно, че те ще им обърнат някакво внимание. Ще разберат за скалата за оценяване чак когато получат първото контролно, на което напр.отличникът им в начален курс изведнъж получи четворка. Затова препоръчвам да поставите в края на писмото няколко кратки въпроса, на които да изисквате отговор, който да бъде върнат. Напр. По скалата от едно до пет (ако 1 е „изобщо няма да го затрудни“, а 5 – „силно ще го затрудни“) доколко смятате, че методът на работа с две тетрадки за домашна работа ще затрудни детето ви? Тези въпроси целят проверка на разбирането. Може и да има чисто информативни въпроси от типа „Моля, напишете ваш имейл за връзка“.
- Писмо до родител при успех на детето – това са индивидуални писма, които децата получават при някакъв успех. Важен принцип е това учителят да се опита да пише по 1-2 писма на седмица за различен ученик. Макар да изглежда преднамерено и ненужно, ако опитате, ще разберете колко е полезно и за вас като професионалисти. Аз решавах, че тази седмица ще пиша до родителите на Иван и на Мария (произволни имена). И в продължение на ден-два следях тяхното поведение и работа в час, за да си запиша всички успехи, които постигнат. В някои случаи е по-лесно да откриете неща, които да запишете. Но няма деца, които да не заслужат похвала поне веднъж на два дена стига да си поставим за цел да търсим в тях положителното. Напр. – влиза навреме в час, услужи с химикал на съученик, беше с подредени учебници в началото на часа, първи предаде тетрадката си в края на часа, помогна ми да раздам учебните материали в часа по литература, изтри дъската по време на час, с което ми помогна по-бързо да премина към следващата задача…Нещата, които може да видим у учениците, когато специално ги търсим, са много. Ако все пак детето не успява да ви даде само повод, винаги може да го поставите в позиция, в която да бъде полезно за вас или за някой друг и да получи похвала заради това си действие.
Важно е родителите да получават добри вести за децата си. Това ги кара да се чувстват успешни като родители. Училището твърде често им напомня, че грешат или че не дават достатъчно от себе си. Смятам, че 1-2 писма на седмица не са трудни за писане, а могат да допринесат за самочувствието и увереността на много родители и деца. Когато учениците разберат, че учителят пише хубави неща за родителите също придобиват по-голямо желание за взаимодействие с него. Важно е обаче тези писма да не се превръщат в разменна монета от типа „Ако слушаш днес, ще напиша писмо до вашите“. Пак повтарям – на случаен принцип теглите деца в началото на седмицата и ги наблюдавате целенасочено. Когато минете целия клас – продължавате отново отначало.
- Писмо до родител в средата на срока – това може да се нарече и „писмо за напредък“. В подобно писмо може да се опитате да изложите в малко по-схематичен вид досегашните резултати на ученика, прогнозна оценка за срока и какви възможности до края ще има, за да подобри резултата си. Това писмо също показва загриженост от ваша страна. Добре е да включва повече конкретика, защото родителите често питат как да помогнат на децата си. Някои от тях разбират помощта си като „трябва да им наема частен учител“. По-добре е да им дадете конкретни опорни точки. Напр. „Другата седмица ни предстои на учим стихотворение наизуст. Може да помогнете на Даниел като му съдействате за изпълнение на задачата. Смятам, че това ще отнема около два часа, ако се извърши по следната методика: първо той чете цялото стихотворение, помолете го да ви разкаже със свои думи какво е разбрал от него; той чете първите два реда на стихотворението и ви подава учебника, за да следите дали може да ги каже; после той чете първите два, заедно с още два реда и отново ви дава текста да следите; казва четирите реда заедно; и така продължавате циклично научаване на стихотворението до края.“ Може и да изглежда досадно, но някои родители биха оценили това, че им давате възможност да се включат активно в процеса на подготовка на учениците. Предупреждавам, че винаги има риск някой да ви обвини, че го карате да върши вашата работа. Истината е, че не върши вашата работа, а вие му давате възможност да прекара пълноценно време с детето си, което ще оцени вероятно чак след години.
Този тип писма в средата на срока са полезни и за избягване на финални скандали за оценки. Вие сте предупредили достатъчно рано какви са прогнозите и сте отправили препоръки за допълнителна работа.
До родителите може да се пише и по други поводи, разбира се. Тази текст просто се опита да представи три малко по-специфични повода с някои идеи за реализирането им.
mladuchitel.com 