В началото на учебната година всички в системата на образованието размишляват над темата за тетрадките. Учителите се опитват да преценят колко и какви тетрадки да поискат, родителите – от къде и какви тетрадки да закупят и как да ги подвържат, а учениците – как да убедят и двете страни, че не е необходимо да притежават/носят тетрадки.
Оставяйки чуждите кахъри на страна, ще се опитам да дам няколко съвета, свързани с позицията на учителите относно тетрадките.
Формат на тетрадките – аз лично смятам, че тетрадките голям формат предоставят по-голяма възможност за прилежно водене на тетрадките. Така могат да се правят таблици и по-лесно. От друга страна, трябва да се съобразите и с чиновете в училището, в което преподавате. Често те са малки и не позволяват на учебник и тетрадка да стоят един под друг. Това затруднява воденето на записки и гледането на учебника.
Вид на тетрадките– най-общо тетрадките биват за работа в клас и за домашна работа. По една е напълно достатъчна като за начало. Аз съм преподавател по български език и литература и учениците ми пишат по български в началото на тетрадката, а по литература – от средата към края. Така избягвам възможността някой да се оправдава с факта, че си е мислел, че днес има български и затова не носи тетрадка по литература.
Брой на тетрадките – зависи от много фактори, но аз лично предпочитам учениците да имат по-тънки тетрадки, които да сменят 1-2 пъти през годината, отколкото една дебела тетрадка. Най-малкото защото дебелата тетрадка заема много място в техните раници.
Тетрадка с късащи се листове – съществуват тетрадки, чиито листове са перфорирани от едната страна и могат да се късат. На ученици в гимназиален етап съм разрешавала да използват такива тетрадки при условие, че съхраняват откъснатите листове в папка, която ми предават при поискване за проверка. Ползата тук е повече за учениците – така те имат намаляваща тетрадка с напредването на учебната година. Същата функция могат да имат и обикновени карирани листове, които също да се поставят в папка. Не препоръчвам този метод на работа за прогимназията, защото там децата имат все още дефицити в личната организираност.
Воденето на тетрадка като преход към водене на бележки в университета – най-добре е да гледаме на тетрадките на учениците като преходен етап в развитието им. Т.е. необходимо е да ги научим как да ги поддържат, така че да могат да извлекат максимална полза от тях. За обучението за водене на записки на ученици ще ви разкажа друг път.
За оценяване на тетрадките – като учител по български език за мен не стои въпросът дали трябва или не да оценявам тетрадките на учениците си. Не оценявам правопис и пунктуация. Те са обект само на корекции, защото чрез работата в клас или у дома те се учат и трябва да им осигуря условия да го правят без страх. Но начинът на поддържане на тетрадката – нейната пълнота, външен вид и т.н. могат да бъдат зададени на учениците в началото на учебната година и съответно да бъдат оценявани. В следваща публикация ще споделя таблица за оценка на воденето на тетрадка.
Какво става, ако децата отсъстват? Това е много важен въпрос. Има преподаватели, които смятат, че учениците трябва да имат пълен набор от всички планове през учебната година без оглед на отсъствия и т.н. Аз лично смятам, че това е въпрос на желание у учениците. Единственото, което за мен е важно, е това, ако учениците пишат на лист след това да си го препишат в тетрадката. Строго следя за това. Смятам, че е полезно, защото така учениците са по-съвестни в носенето на тетрадките си. Защото знаят, че в противен случай ще свършат една работа два пъти.
Какъв процент от общата оценка на учениците да е тетрадката? Често тетрадките играят роля в определяне на срочна или годишна оценка. Стара учителска практика. Аз работя много с ученическите тетрадки през учебната година и ги оценявам няколко пъти по критериална матрица. Затова и 10% от срочната оценка е оценката на тетрадка.
Тетрадка по всичкология – това е феномен, който е характерен повече за учениците от гимназиална степен, макар че се срещат отделни случаи и в прогимназията. За да се неутрализира тази практика трябва да се говори с всички преподаващи на даден клас. Най-добре е да има училищна политика относно тетрадките – какви да са те, как да се надписват, кога и по какви критерии се оценяват.