Победител: Кристина Петрова

Има ли учител, на когото да не минава мисълта за отказване през първата година? Започваш с вдъхновение, надежди, мечти, мислейки, че ти ще си различният учител, който ще се справя с всичко, но – НЕ! Действителността  се стоварва бързо и рязко, като изневиделица дошла буря,  и осъзнаваш че филми като “Красив филм“ са само филми. Оказва се, че не си подозирал до какви висоти може да се достигне гласа ти, озоваваш се зарината с бланки и докумнтация, заспиваш, зарината с тестове, с възглавници от христоматии и учебници.

Събуждам се, първата ми мисъл е,  че закъснявам за училище, навън е светло, колко е часът, какво става, дали пък не е събота?! Не, четири и половина следобяд, просто съм задрямала, издишам с облекчение и леко недоволство едновременно – трябва да подготвям уроците за следващия ден .

Всъщност филми и книги са ми повлияли да избера тази професия. Дори бях решила, че това да попадна една късна вечер  на “ Гласове на свободата “ ( Freedom writers ), е знак , че трябва да съм учителка, понеже се случваше в момент от живота ми, когато търсех отговор на въпроса какво искам да правя . И просто ей така – хващам влака, отивам на интервю и след пет дни съм в класната стая . Странното е, че първите дни, дори седмици, не усещах притеснение, то дойде след това и ме срещна с безсънните нощи .Предизвикателство, с което се сблъках, когато започнах, беше свързано с факта, че трябваше да поема всички паралелки от 8. до 12. клас в началото на втори срок. За новопостъпил учител, имащ три дни  за подготовка, това  е  доста голям шок, но някак си успях да се мобилизирам (желанието ми беше много голямо) и да се справя. В началото ми беше много трудно да пиша ниски оценки, проверявах всяка писмена работа по 3-4 пъти, за да съм сигурна, че поставям правилната оценка. Няма да забравя първата проверка на контролно за “История славянобългрска “. Отне ми около 8 часа.

След това започна и дедективската ми работа в борбата с преписването от интернет. Прекарвах вечерите в “ровене “ кой от къде е преписал, опитвайки се да ги вдъхновя да пишат собствени текстове. И не след дълго ме спираха в коридора, за да ми дават есета,  чувствайки се толкова горди, че са ги сътворили сами. Виждах как започват да вярват в себе си и собствените си възможности.

Друго трудно нещо беше нанасянето на оценки на четири места – бележник, дневник, електронен дневник и моя личен бележник. Мисля, че имах лека фобия от дневника, може би затова ми се случваше често да объркам нещо, а тефтерът ми приличаше на модерно арт изкуство, което само аз можех да  разбера  (а понякога и аз не успявах) . Постепенно започнах да подреждам нещата, така че да са ясни, но едва тази година мисля, че постигнах пълен успех с документацията, имайки предвид, че за пръв път съм класна и с дневника доста се сближихме.

Разбира се, сблъсках се и с негативно отношение, лоша дисциплина, пренебрежително и неуважително отношение. Може би това беше най-трудната борба, спечелена с многобройни разговори, позитивно отношение и давайки всичко от себе, за да направя часовете интересни . Получих помощта на учителките по литература, които се явиха като кръстници от вълшебни приказки, изслушвайки ме, давайки съвети и мнение, споделяйки опита си. Мисля, че без тях не бих оцеляла в училищната джунгла, каквато е понякога .

Едно от най-хубавите неща в края на първата година беше изпращането на 12. клас, с които имах доста бурни и емоционални отношения, преминаващи през цялата гама от чувства, за които може да се сети човек. Но накрая, само след четири месеца заедно, ме бяха включили в благодарствената си реч за изпращането, подаравайки ми и цвете. Това за мен беше огромно принание. Скоро след това разбрах и прякора, който са ми измислили – Рада Госпожина!

Въпреки трудностите, нервите и безсънните нощи, няма нищо по-прекрасно от удовлетворението след края на часовете, от смеещи се деца, от просветлени  погледи, от кристалната тишината в стаята, която сякаш  се случва изведнъж,  докато  чета  “ Стон “ на Яворов, а кожата ми е настръхнала, като от хубава музика. Тогава  усещам особената енергия в стаята, онзи вълшебен миг, когато тя е станала обща – моя и на децата,  и ни е пренесла над злободневието, негативизма и битовизмите. Знам, че са почуствали творбата, че може би съм провокирала някой от ученците да прочете, да  усети магията на  книгите, което е една от основните ми цели.

  Едно от най-хубавите неща на професията според мен, както и едно от най-големите предизикателства,  е да преодолееш себе си, слабостите си, неувереността, прекалената емоционалност, да усещаш как израстваш едновременно с учениците си, как се учиш от тях, а накрая идва и признателността, благодарността в погледа ми, в думите им. Чуваш репликата, че преди да се появиш, не са обичали литературата. Че ти си човекът,  помогнал  им изключително много за успеха на  изпита след 7. клас. Знаеш, че си постигнал целта си, знаеш, че си успял. Знаеш, че това, което правиш, има смисъл. И се чувстваш щастлив, а не е ли това, което всеки желае?