Конкурс за учителски разказ

„Тва къде го най искаш, най не става, госпожо!“

Публикуваният текст е на Нина Ружина – участник в конкурса за учителски разказ „Предизвикателствата на първите дни в училище“. Нина е преподавател първа година по английски, ЧЕП и география в ПГ „Георги Сава Раковски“ – гр.Костенец.

Поставеното заглавие и потъмнените изрази в текста са редакторско решение.

Петък сутрин. 16-ти септември.

Облякла съм си учителското ансамбълче и бързам ли, бързам към град Костенец, където ще преподавам в следващите 2 години. Пия кафе, пуша цигара, бързам. Червени коси се веят от вятъра, 6 ч. сутринта е. София бавно се разбужда, прозява се и уморено отваря очи. Бавно плъзват подпухнали лица по улиците, а аз и моята жълта пола подскачаме из разбитите тротоари… бързаме към Костенец.

Предстои ми ежедневно пътешествие, по 155 км, през следващите 2 години. И се вълнувам, като малко дете се вълнувам. Страх ме е също. Много ме е страх.

Обаче закъсняваме. Обаждаме се – добро утро, добро да е. Съжалявам, няма проблеми, разбираме. Най- страхотният екип. От онези екипи, за които всички си мечтаем, още от мaлки. От онези екипи, където всички те гледат с майчина любов, потупват те по рамото като треньор по кикбокс, успокояват те, както баща успокоява разстроена дъщеря. От онези екипи, които разказват училищни истории сякаш са детски приказки – благо, благо. Екипите, които са заедно, задружни са и „аз така добре си се почуствАх, миналата година.. като си бехме екипни“.  Обичам ги от ден първи.

Разбирам, че ще закъснея с пет минути за първия си час и страдам, много страдам. В двора на училището ме посреща Директора, жена с топъл майчин поглед:

-Спокойно, ехеееее, няма да избягат, чакат Ви с нетърпение!

Влизам. Клас с 26 ученици, 10 Б. Няма да забравя момента, в които отворих вратата, всички се обърнаха към вратата, станаха на крака и изкрещяха:

-ГОСПОЖОООООООООООООООО!

Обикнах ги! Всяко първо нещо в живота е незабравимо – прегръдка, целувка, среща, но нищо не може да се сравни с онзи миг. 26 ученици, 26 напълно непознати души, пълни с любов, с жажда за знания.

Колегата, която беше влязла да ме замести, ми стисна ръката, погледна ме топло и прошепна:

-Успех!

Представям се. Нина съм аз, приятно ни е. Извинявам се за закъснението, извинена сте, разбираме.

-Госпожо, чак от София ли идвате, заради нас, в Костенец, ехаааа!

Разказвам им –  за мен, за Заедно в час, за нас; те ми разказват за тях, за мечтите им, за стремежите. Стигаме до общи цели, вече имаме план. Разказвам за географията, тази прекрасна наука, тази моя страст, хоби и съдба. И английски език ще учим – ще пишем, ще говорим, ще се забавляваме. А те ме гледат. И не вярват. Не вярват на себе си, не вярват на близките си, на мен също. Не вярват на Костенец (нито на града, нито на селОто), не вярват на България и на Европа не й вярват.

Тва къде го най искаш, най не става, госпожо! Затова не мечтая, каквото има да става – ще стане, какво има да мечтая…

Всеки ден в ПГ „Георги Сава Раковски“ е предизвикателство – от ден първи, до днес – почти месец по- късно.

Какво ми помага ли? Онзи екип, който тупти в един ритъм – заедно са весели, заедно са тъжни, заедно плачат и пак заедно се смеят; когато са нервни – заедно са нервни, когато пият кафе – заедно го пият…

Приеха ни (мен и моята колега), от първата минута ни приеха в топлата си прегръдка, показаха ни топлина, уют и гостоприемство – онези българските черти, дето знаем, че ги имаме, но понякога забравяме.

И децата. Учениците с блясък в очите и енергия, ах, колко енергия има в училище.

И думите.. „Госпожо, може ли да идваме на консултации?“- това са думите, които оправят настроението на един учител, това е признание, че нещо си породил там, в тази душа, в това дете. Тези думи спират октомврийския дъжд, заменят го със слънчеви лъчи; изчистват небето от белите облачета и слагат една пъстра дъга за разкош. 

8 коментара към “„Тва къде го най искаш, най не става, госпожо!“

  1. Вижте сега, всеки е силен в някаква област, но трудно е да ти се удават едновременно и географията, и езиците, че и писането на разкази. Хубаво е, че девойката отива с ентусиазъм на работа, похвално е, че пътува толкова време всеки ден, но този опит за оригинално писане нещо не се получава. Не и се получава. Получава се не чак толкова добре. Не.

    Харесвам

  2. Много ми харесва разказът! Не мисля, че хора, които пишат думата „отдава“ като „удава“ въобще могат да си позволят да се правят на литературни критици. Браво за историята и за всичко, което правите, вдъхновяващо е! Сигурна съм, че децата го оценяват и променяте живота им 🙂

    Харесвам

    1. хахахахаха хахаха хаха
      слънчица…

      Тълковен речник
      удава ми се
      несв. удаде ми се
      1. Природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и се да шие.
      2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да купя билети.
      Пада ми се сгоден момент. Удаде ми се да се запозная с него.

      заб. удава да не се бърка с отдава и с удавя имат различно смислово значение.

      Харесвам

      1. Ако ще се заяждате, поне бъдете осведомени по въпроса. Това го копирах от интернета. Демек не е много трудно да бъдете такива в двадесет и първи век. Не искам да обиждам никого, но човекът, за разлика, който е изразил мнение по текста, няма правописни, пунктоационни или стилистични грешки. Ако ще хапете заради мнение, което не ви допада, поне не го правете евтино.

        Харесвам

  3. Моля приемете критиката ми като градивна. Наистина искам да има повече такива млади учители с дух и ентусиазъм!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s