Конкурс за учителски разказ

“Благодаря Ви! Вие сте любимата г-жа на дъщеря ми!“

Публикуваният текст е на Елина Даганова – участник в конкурса за учителски разказ „Предизвикателствата на първите дни в училище“. Г-жа Даганова е преподавател четвърта година по биология, ИТ и човекът и природата. Преподава в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки“, гр. Самоков.

Поставеното заглавие и потъмнените изрази в текста са редакторско решение.

Като учител с между три и четири години стаж, бих могла да разкажа и за предизвикателствата на първите дни в училище, и за предизвикателствата, които продължават да се появяват всеки ден.

Може би да започна с първия ден, в който след среща с бъдещия ми директор в 9.00 ч. сутринта, разбрах, че в 13.00 ч. започвам работа. Разбира се, без нито един ден практика преди това.

Може би да продължа с това, че сънят се превърна в мираж след 2 смени на работа – от

8.00 до 18.00 ч., подготовка на уроци, презентации, тестове… задължителната домакинска работа, плюс две малки деца вкъщи, пък и баща им… И така от средата на учебната година до нейния край на 15. юни. Е, после и дежурство цяло лято, заради малкия трудов стаж, но това си беше песен…

Това същото лято започнаха ремонтите. Последното, което съм си мислела е, че  учителите боядисват, коват, лепят и отстраняват всякакви повреди през лятната ваканция. Оказа се, че всички са специалисти в ремонтите и без да се усетя, и моята класна стая светна като нова.

Радиаторите изпръсках със специален бронзов спрей, стъпките по стените измих с препарати, измайсторих табла от фибран, а от вече чистите стени занадничаха 3D животни (от ‘’Левчето’’).

И после започна друга борба – да сложa ред в класната стая, но, когато е пълна с приказливи, въртящи се, пък ако щете и нахални понякога деца.

Да, има всякакви учебни часове. Такива, в които броиш всяка минута (както правят децата) и ти се иска да излезеш и да заминеш на необитаем остров; има и такива, в които децата те гледат със светнали очички и накрая казват: “Леле, беше много интересно! Знам кой е любимият ми предмет!“. Вторият случай е по-рядко срещан от първия, но е и причината да не си смениш професията при първа възможност.

Ето и няколко случки от първите седмици в училище.

Решавам аз да събера всички тетрадки, за да проверя за липсващи планове, домашни и т.н. С голям ентусиазъм събирам тетрадките на няколко класа (защото имам свободен час и трябва да го оползотворя) и ги подреждам на купчинки в учителската стая. Разбира се, веднага се захващам да ги проверявам, но часът минава, а съм проверила 5-6. Заместник – директорката поглежда отчаяната ми физиономия и казва с насмешка: “Ще се научиш да не правиш така“. Е, после си ги занесох вкъщи, то е ясно.

Дойде и първата родителска среща… 2-3 седмици след започване на работа. Преподавам на около 300 ученици – 300 имена и 300 физиономии. В един от класовете родител ме пита за неговото дете… някой си Иван или Петър, няма значение. И аз без чистосърдечно да си призная, че въобще не се сещам кой е той, обяснявам как работи добре в час. Майката ме гледа учудено и невярващо, а по-късно класната ми разясни, че въпросният ученик бил най- непослушният в класа и всички други учители са се оплакали от него. И все пак, в интерес на истината, детето си ме слушаше. J

Мога да разкажа и за страхотните непроведени уроци, предвидени да се обяснят с презентация или по някакъв интерактивен начин. Уроци, подготвяни часове и дни наред. Но точно, когато им идва времето, не може да се ползва проекторът или няма интернет…

Допълнителната работа извън уроците също се оказа интересен момент. Комисии със сложни имена и дейности, за които за първи път чуваш, педагогически съвети от по 5 часа, в които всички се карат, участие в инициативи, обучения, проекти, за които понякога разбираш, след като са приключили…

Много са предизвикателствата, много ангажиращи, натоварващи, разстройващи, изтощаващи.

%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b01

Но, когато родителят застане срещу теб и каже: “Благодаря Ви! Вие сте любимата г-жа на дъщеря ми! Обожава Ви!“, когато накрая на учебната година учениците ви кажат: “Благодаря Ви за всичко, което направихте за нас! Никога няма да Ви забравим!“, когато видиш уж      дребните наглед неща – да нарисува нещо допълнително в тетрадката си, без да си давал такава задача, да намери допълнителна информация за нещо, за което ти си провокирал любопитството му… то тогава си казваш, че това е твоят път. Лек или труден, гладък или трънлив, благодарен или не, Ти си учител… Аз съм учител… и ще бъда, докато виждам и ценя тези малките неща от децата със светналите очи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s