Конкурс за учителски разказ

„Обърнах се към дъската с просълзени очи и с неописуема гордост.“

Публикуваният текст е на Ани Каменова – участник в конкурса за учителски разказ „Предизвикателствата на първите дни в училище“. Г-жа Каменова е преподавател в ОУ  „Христо Ботев“, с. Баница, обл. Враца.

Поставеното заглавие и потъмнените изрази в текста са редакторско решение.

  1. 09. 2016г.

Денят беше слънчев и топъл, сякаш слънцето открито нашепваше, че ме очаква нещо ново, нещо хубаво и светло… Всички около мен бяха развълнувани и въодушевени, а аз все още не осъзнавах какво става,  не осъзнавах (а може би и все още), че от този ден нататък започва моят нов живот.

Дзън, дзън, дзън… Първият училищен звънец изфуча покрай мен и все още непознатите ми колеги,  с които заедно тръгнахме към учителската стая, а там вътре ме очакваше директорката, която ме представи с думи, които никога няма да забравя:

„Колеги, за мен е удоволствие да ви представя един млад и ентусиазиран колега, който може да е дете на повечето  от нас… Трябва да подкрепяме такива ентусиазирани деца, които тепърва се сблъскват с учителската професия и нейните предизвикателства.“

Това бяха думите, от които имах нужда точно в този момент. Чувствах се объркана и притеснена, а през главата ми минаваха куп въпроси: Дали ще ме приемат колегите? Ами децата? Ще успея ли да ги мотивирам и да грабна вниманието им? Ами ако не успея? Ще се справя ли?

  1. 09. 2016 г.

Задавам въпрос на колегите в учителската стая! Какви документи трябва да подготвя?

ОТГОВОРЪТ:  Входни нива, портфолио, доклади, анализи, тестове, класни, контролни, разпределения, нови учебни програми, дневници, бележници, подробни структури на уроци с методи, цели, ход на урока, работни листи за деца със СОП… Ето я и част от административната работа, която ме чакаше.

Уау… Едва сега разбирам  с колко много административна работа е натоварен един учител, която не приключва с работния ден, а продължава – и вкъщи и през почивните дни. Ето, че в съзнанието ми изплува същия въпрос: Ще се справя ли?

  1. 09. 2016 г.

Входните нива са завършени и аз бързам да нанеса оценките в дневника… И ето я и първата ми грешка, за която и не подозирах, докато една колежка ми обясни, че от тази година на децата със СОП не се пишат цифрени оценки,  а букви.

Ох, успях да коригирам нещата. Добре, че бях писала в дневника с триещ химикал.

В училището, в което преподавам, има голям процент на деца от малцинствени групи и дечица със СОП. Мотивацията на децата приемам като мисия и не приемам  дискриминацията в никаква форма… Едно е сигурно – предстоят ми много трудности, с които се надявам да се справя.

Съвсем скоро съзрях и плодовете, които ражда учителската професия.

Преподавах урок за митовете и исках да проверя как се справят учениците с компонента четене с разбиране. Избрах си ученик, които да прочете кратък текст от учебника. Детето сричаше и всички му се присмяха. Тогава се намесих и казах, че няма нищо смешно в това и насърчих детето да продължи да чете. След часа разбрах, че това дете повтаря пети клас втора година.

На следващия ден реших да проверя знанията на учениците и зададох въпроса – Що е мит? Тогава същото момче вдигна ръка и каза:

–              Госпожо мит е гръцка дума и означава слово, разказ…

Обърнах се към дъската с просълзени очи и с неописуема гордост. Детето беше чело вкъщи. Та аз успях да го мотивирам!

Моменти като този ме карат да се чувствам уверена в себе си.

Избрах учителската професия  заради  разпространението на нейните хуманни идеи и отношенията  с децата. Учителят „дава“ себе си… като подарък на другите с надеждата да направи света по-добър.  Разбира се предизвикателствата пред учителската професия въобще не са малко. Много важно е обаче в тези първи дни да имаш подкрепа, за да успееш да повярваш във възможностите си.

Благодарение на колегите успях да се справя с административните документи, които се изискваха от мен. Но по-трудното за мен тепърва предстои: Да заслужа наименованието учител, да съм добър пример за децата, да покажа недостатъците и грешките им с цел да опознаят себе си, за да могат да се развият и усъвършенстват, успешно поемайки житейския си път.

Учителската професия  за мен не е поле за йерархично изкачване за повече власт и висока заплата, а начин за отдаване на обществото. Успехът тук идва след продължително натрупване на знания, труд и осъзнати усилия за усъвършенстване. Учителят е този, който изгражда характера на ученика като  му дава пример за поведение, знания и любов, той изгражда и формира неговата личност. Всъщност това е един неразривно свързан процес на взаимност, урок, чиято поука си вземат и двете страни. Както се казва в една сентенция на Сенека – „Учейки другите, човек учи и себе си“.

Хайде да учим!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s