Публикуваният текст е на Ани Каменова – участник в конкурса за учителски разказ „Предизвикателствата на първите дни в училище“. Г-жа Каменова е преподавател в ОУ „Христо Ботев“, с. Баница, обл. Враца.
Поставеното заглавие и потъмнените изрази в текста са редакторско решение.
- 09. 2016г.
Денят беше слънчев и топъл, сякаш слънцето открито нашепваше, че ме очаква нещо ново, нещо хубаво и светло… Всички около мен бяха развълнувани и въодушевени, а аз все още не осъзнавах какво става, не осъзнавах (а може би и все още), че от този ден нататък започва моят нов живот.
Дзън, дзън, дзън… Първият училищен звънец изфуча покрай мен и все още непознатите ми колеги, с които заедно тръгнахме към учителската стая, а там вътре ме очакваше директорката, която ме представи с думи, които никога няма да забравя:
„Колеги, за мен е удоволствие да ви представя един млад и ентусиазиран колега, който може да е дете на повечето от нас… Трябва да подкрепяме такива ентусиазирани деца, които тепърва се сблъскват с учителската професия и нейните предизвикателства.“
Това бяха думите, от които имах нужда точно в този момент. Чувствах се объркана и притеснена, а през главата ми минаваха куп въпроси: Дали ще ме приемат колегите? Ами децата? Ще успея ли да ги мотивирам и да грабна вниманието им? Ами ако не успея? Ще се справя ли?
- 09. 2016 г.
Задавам въпрос на колегите в учителската стая! Какви документи трябва да подготвя?
ОТГОВОРЪТ: Входни нива, портфолио, доклади, анализи, тестове, класни, контролни, разпределения, нови учебни програми, дневници, бележници, подробни структури на уроци с методи, цели, ход на урока, работни листи за деца със СОП… Ето я и част от административната работа, която ме чакаше.
Уау… Едва сега разбирам с колко много административна работа е натоварен един учител, която не приключва с работния ден, а продължава – и вкъщи и през почивните дни. Ето, че в съзнанието ми изплува същия въпрос: Ще се справя ли?
- 09. 2016 г.
Входните нива са завършени и аз бързам да нанеса оценките в дневника… И ето я и първата ми грешка, за която и не подозирах, докато една колежка ми обясни, че от тази година на децата със СОП не се пишат цифрени оценки, а букви.
Ох, успях да коригирам нещата. Добре, че бях писала в дневника с триещ химикал.
В училището, в което преподавам, има голям процент на деца от малцинствени групи и дечица със СОП. Мотивацията на децата приемам като мисия и не приемам дискриминацията в никаква форма… Едно е сигурно – предстоят ми много трудности, с които се надявам да се справя.
Съвсем скоро съзрях и плодовете, които ражда учителската професия.
Преподавах урок за митовете и исках да проверя как се справят учениците с компонента четене с разбиране. Избрах си ученик, които да прочете кратък текст от учебника. Детето сричаше и всички му се присмяха. Тогава се намесих и казах, че няма нищо смешно в това и насърчих детето да продължи да чете. След часа разбрах, че това дете повтаря пети клас втора година.
На следващия ден реших да проверя знанията на учениците и зададох въпроса – Що е мит? Тогава същото момче вдигна ръка и каза:
– Госпожо мит е гръцка дума и означава слово, разказ…
Обърнах се към дъската с просълзени очи и с неописуема гордост. Детето беше чело вкъщи. Та аз успях да го мотивирам!
Моменти като този ме карат да се чувствам уверена в себе си.
Избрах учителската професия заради разпространението на нейните хуманни идеи и отношенията с децата. Учителят „дава“ себе си… като подарък на другите с надеждата да направи света по-добър. Разбира се предизвикателствата пред учителската професия въобще не са малко. Много важно е обаче в тези първи дни да имаш подкрепа, за да успееш да повярваш във възможностите си.
Благодарение на колегите успях да се справя с административните документи, които се изискваха от мен. Но по-трудното за мен тепърва предстои: Да заслужа наименованието учител, да съм добър пример за децата, да покажа недостатъците и грешките им с цел да опознаят себе си, за да могат да се развият и усъвършенстват, успешно поемайки житейския си път.
Учителската професия за мен не е поле за йерархично изкачване за повече власт и висока заплата, а начин за отдаване на обществото. Успехът тук идва след продължително натрупване на знания, труд и осъзнати усилия за усъвършенстване. Учителят е този, който изгражда характера на ученика като му дава пример за поведение, знания и любов, той изгражда и формира неговата личност. Всъщност това е един неразривно свързан процес на взаимност, урок, чиято поука си вземат и двете страни. Както се казва в една сентенция на Сенека – „Учейки другите, човек учи и себе си“.
Хайде да учим!
mladuchitel.com 