Без категория

Работното време на един учител – размисли

Въпросът, за това колко работи един учител, е сложен. Едва ли бих могла да му отговоря еднозначно и все пак вярно в една статия. Сега ще ви представя по-скоро някои наблюдения, които основавам на едноседмично наблюдение над собствената ми работа в периода 16.11. – 22.11.2020 г.

Изтеглих приложение за телефон Toggl, което позволява човек да пуска хронометър, когато работи и да записва времето, което му отнема една дейност. Това се прави от много различни професионалисти – било, за да се самонаблюдават, било, за да посочат цена на труда си при договор за извършване на работа за определено време. С приложението се работи лесно – при влизане се натиска бутон за започване на отброяването и след това се въвежда име на дейност. Ако през седмицата извършвате една и съща дейност, накрая то ще ви сборува часовете работа по тази дейност. Както е видно от снимката, която ви прилагам от моя отчет, понякога съм бързала при записването и съм съкращавала. Преди да започна експеримента използвах приложението за 3-4 дни, за да свикна с начина му на работа.

Първото нещо, за което вярвам ще се съгласим всички, е това, че времето, което отнема дадена дейност на един учител зависи от много-много фактори. Давам ви списък на нещата, които смятам, че е важно да се знаят за моята работа:

-тази учебна година е пета за мен като учител (втора половинка след тригодишно прекъсване поради отпуск по майчинство – започнах работа отново през декември 2019 г.);

-за пръв път преподавам по тази учебна програма – тя бе сменена, докато бях в майчинство, така че тепърва се ориентирам кое къде е преместено и какво е добавено. Имам някакви стари материали на компютъра, но всеки един от тях подлежи на сериозна ревизия преди да може да бъде използван;

-имам 22 часа/седмично – 21 часа по БЕЛ и 1 час ЧК. Нямам повтарящи се паралелки – т.е. трябва да планирам 22 от 22 часа. Донякъде учебните програми на 10. и 12. клас имат допирни точки и произведения, защото 12. клас са последният випуск по старата учебна програма;

-печатам изключително бързо, т.е. подготвям бързо презентациите и работните листове, които ми трябват;

-имам 2 малки деца вкъщи, чийто баща работи вечер и реално след 16:30 не мога да работя, обикновено гледам да легна рано и ставам в 4, за да планирам часовете си за деня (рядко за следващ ден) до седем часа.

Обобщението на часовете ми работа за седмицата по различни дейности е следното:

15 часа планиране на учебни часове

15 часа живи връзки

6 часа – оправяне на стар проблем с ел.дневник

2 часа телефонни разговори

1 час педагогически съвет

1:30 часа създаване на материали за изпити на ученици в самостоятелна форма на обучение

4 часа даване на обратна връзка на ученици,

1 час попълване на ел.дневник, управление на ел.платформа за преподаване; подготовка за час

1 час други дейности

Заключенията за тази проследена седмица:

1.Времето за планиране на 1 урок е почти равно на времето, за което се изнася този урок. Това е добро темпо. Надявам се след време, когато преподавам не за първа година, да намаля това време още или да имам време да измислям по-творчески дейности за децата.

2. Обичайните ми дейности за седмицата се вписват в 40 часа работа. Проблемът с електронния дневник и необходимостта да вкарвам и коригирам взети теми от него е специален случай, който наистина много ме изнерви, но не е нещо, което се случва всяка седмица и не на всеки.

3.Времето за проверка и връщане на обратна връзка е около 1 час на ден. Този показател е много неустойчив. Сега напр. при 100 класни работи, които включват текстове за проверка, ще трябва да инвестирам много-много време за проверка.

4. Времето все пак е неразтегливо и когато се появят дейности, които трябва да се свършат спешно, напр. да разговарям с родители по телефона за това как се преминава на ОЕСР, това „изяжда“ времето ми за планиране или за проверка на контролни. На практика е видно, че не са увеличили „работното ми време“, но със сигурност повишават нивото на стрес, защото аз тази седмица съм имала да проверя, да речем, 100 задачи – някои по-големи, някои по-малки, но заради 2-3 дейности, които са се появили в последния момент, съм проверила 20 неща. Т.е. работата за следващата седмица/седмици се трупа и аз знам, че се трупа, т.е. стои си в главата ми това, че имам несвършена работа. Планирането на урок трудно може да бъде отложено във времето, но проверката – може. И това на мен не ми харесва особено в контекста на онлайн обучението. Смятам, че учениците трябва да получават възможно най-бърза и най-подробна обратна връзка за всяко нещо, което правят. И ми тежи много, че всъщност не успявам да се справя с управлението на тази дейност, така че да нямам закъснение.

5. Освен пряката работа по учебни задачи, която съм се опитала да проследя, трудно и почни невъзможно е да се проследи колко време в мислене за уроците и за обмисляне на най-интересните дейности, съм прекарала. На практика това е време, в което готвя, мия чинии, вървя към работа и т.н. Аз следя и много образователни канали в социалните мрежи и почти няма ден, в който да не прочета някоя блог статия или да не изгледам някое видео за някоя нова функция или за идеи за преподаване. Т.е. инвестираното време в развитие – личностно и на идеите ни, трудно се отчита.

Финалните ми мисли са, че работното време на учителите трудно може да бъде изследвано. Усещането е като за много време работа над нормата, но мисля, че това често е чисто психологическо усещане, защото учителите постоянно мислят за работа и колкото по-динамично се променя работната среда, а тя от март се променя ежеседмично, толкова повече задачите ни се трупат и отлагат и това създава едно вътрешно напрежение, усещане, че не се справяме и трябва да работим повече и повече. Забелязала съм, че учителите не обичат да ходят много на обучения, вероятно защото ги занимават основно с глупости по начин, по който даже те не преподават на децата – монотонно, пространно и лекционно. Но аз имам няколко много положителни опита за обучения за управление на време и смятам, че учителите имаме нужда много-много да работим за осъзнатост на работния процес, за оптимизиране на усилията ни, за умението да казваме „не“ на поредната задача, спусната от днес за днес, която е супер спешна и супер важна и т.н. За мен най-приятната част от работата в училище е общуването с учениците и възможността да творя, т.е. харесва ми предизвикателството да планирам уроци, така че да съм максимално полезна в дадения момент на дадените ученици. Учителстването е творчество за мен. И като всеки творец не се чувствам добре, когато вместо да се отдам на емоцията и на творческото вдъхновение, което ме е обзело, трябва да седна и да нарисувам портрет по поръчка или да правя някакви неща, които са супер прозаични и по-същество неважни пред голямото творчество. Ама ей на – електронен дневник, разпределение, заявления за ОЕСР, справки, доклади и т.н.

Знаете ли, понеже наближава Коледа, бих си помечтала за време, когато ще мога да съм учител, а не администратор, когато някой добър човек ще смъкне от плещите ми тези задължения, „които са в рамките на определеното работно време за учителя“ и ще ме остави да творя, да търся, да измисля, да проверявам, да адаптирам, да работа с децата и да мога да извадя най-доброто от тях и да го развия, както прави всеки творец.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s